Георги Китов (1.ІІІ.1943 – 14.ІХ. 2008)

Да преминеш от линейното в хероическото време

Някои неща се случват внезапно - докато трепнат клепачите, и е станало. В такива моменти наистина разбираш, че духът е цялостен и неделим, докато материята непрекъснато се разпада. Мойрите, от които и Зевс се е страхувал, отредиха духа на любимеца на траките с една стъпка да премине в света на безсмъртните. Георги Китов вярваше в безсмъртието на интелектуалната енергия и може би заради това направи крачката край храма за обезсмъртяване до село Старосел, който откри преди малко повече от осем години. Случи се в началото на деветата година от откритието, докато проучваше гроба на воин-орфик, изживял отреденото му линейно време, обезсмъртен в храма и получил своята могила-хероон. Златният нагръдник – „пропуск“ за преминаването в земята на блажените, и ризницата с драконите – символ на автохтонност и воинско достойнство, които Китов намери в деня, преди да си отиде от този свят, като че ли му бяха връчени, за да премине със знаците на посветените в хероическото време. И всичко това се случи на Кръстовден, деня на Въздвижението на Животворящия Кръст Господен, когато лятото си отива и настъпва есента. Като че ли всичко подсказва за края на един цикъл и началото на нов.

Откритията на Георги Китов цялостно промениха представата за траките. Древните писмени извори разказват, че траките се обезсмъртявали, разказват за смелостта, силата и богатствата им. Тези свидетелства обаче не бяха достатъчни за мнозинството от хората, включително и изследователи на древната европейска история, за да осмислят, че в Европейския югоизток е живял народ с различна от елинската и не по-малко бляскава култура. Материално мислещите трябва да видят и да пипнат, за да се прокрадне в умовете им съмнение във вековните догми в науката, преповторени и в учебниците по история. Чудесата стават тогава, когато се породи съмнението. И Георги Китов всяка година откриваше изключителни подмогилни гробници и хероони, една от тях с фрески на тракийски художник, бляскави съкровища на щастливодемонни аристократи-воини, царски гробове, златните маски, чрез които е променяна същността на напусналите земното битие и са станали безсмъртни в Отвъд...

Броят на инвентарните номера на намерените от Георги Китов и екипа му музейни единици сигурно вече надхвърля седем хиляди – предмети с изключителна музейна и научна стойност, с които може да бъде подреден музей на тракийската култура. Георги Китов знаеше, че нелитературните народи, каквито са повечето древни европейци (траките, келтите, скитите, илирите и др.), са често и несправедливо подценявани. Да разкриеш проявленията на светоусещането и вярата в обредността, градежите и предметите на един нелитературен народ е изключително трудно, изисква самоотдаване, морал и почтеност в науката. Затова траките избраха чрез Георги Китов да споделят някои от тайните и съкровища си.

За Кита, както го наричаме всички, които го обичаме, работата бе повярвано и изживяно саможертвоприношение, а то кодира обредна енергия, която възпроизвежда страданието на разчленения от Титаните бог Загрей и разкъсването на Орфей - певеца-прорицател-учител по безсмъртие. Георги Китов се вплете в звученето на вечния му логос.