Из учебниците по история през годините

„Фердинанд. С идването на днешния ни държавен глава България започнала да се успокоява и развива във всяко отношение. Тогава се появи у нас Македонският въпрос, т.е. стремлението на българите да присъединят към държавата си и ония български области, които останали под турска власт. Несносният живот, който прекарваха българите в Турция, застави мнозина от тях да образуват революционни комитети и да вдигат често доста големи въстания, за да предизвикат намесата както на свободна България, така също и на Европа, та да се сдобият поне с автономно управление. Но въпреки големите усилия и много жертви, българското революционно дело не успя; защото турците, подпомогнати от гръцки и сръбски чети, прогонваха и изтребваха българското население. А за да разкъсат единството и силата на българите в Македония, турците помагаха на гърци и сърби да принудят една част от населението да се погърчи, а друга – да се посърби. Най-после, когато видяха, че европейците ще ги накарат насила да дадат някои правдини за самоуправление на подчинените им християни, турците направиха (през юли 1908 г.) преврат и обявиха държавата си за конституционна, с пълни и равни права на всички поданици на Отоманската империя. Това, обаче, не измами свободните българи. Те продължиха да се приготовляват за освобождаване на своите заробени братя и, за да им бъдат ръцете развързани, обявиха на 22 септември 1908 г. свободна България за независимо царство. Тъй се създаде днешното трето българско царство.“
(Учебник по българска история за ІІІ клас, автор – Йордан Георгиев, четвърто издание, книжарница на Е.П. Христов, Търново 1914)

*

„Начало на завоевателна политика. Съгласно Берлинския договор, България била васално (подчинено) княжество на султана. Българското правителство и Фердинанд решили да направят България напълно независима от Турция. На 3 октомври 1908 година Фердинанд обявил в гр. Търново независимостта на България. Това станало със съгласието на Австро-Унгария. В същия момент тя заграбила от Турция чисто славянските земи Босна и Херцеговина. Тогава за народа станало ясно, че Фердинанд действува в споразумение с Австро-Унгария и Германия.“
(„Отечествена история за четвърто отделение“, автори – Г. Диковски и Л. Близнев, издателство Народна просвета, София, 1948)

*

„Българският народ дълбоко съчувствал на своите братя българи и македонци, които се намирали под непоносимо турско владичество. Тези безкористни стремежи на българския народ били ловко използвани от Фердинанд и българската буржоазия. Фердинанд се провъзгласил за цар (1908) и обърнал голямо внимание на войската. Той се готвел чрез война да заграби Македония и Тракия. Към заграбване на Македония се стремели също така Сърбия и Гърция.“
(„Българска история за VII клас“ на общообразователните училища, автори Люба Унджиева и Божидар Божиков, Народно просвета, С., 1952)

*

„По решение на Берлинския конгрес България не била напълно самостоятелна държава, а била зависима от Турция. Това пречело на нейното развитие. Постепенно обаче българската държава наложила своята самостоятелност. Имала свои пълномощни министри във всички столици на големите държави, вземала участие при международни конференции, сключвала договори за търговия и заеми от чужбина.

През месец септември 1908 г. била провъзгласена независимостта на княжество България. От този ден то се нарекло царство, а княз Фердинанд – цар. Независимостта на България била призната от всички европейски държави.

Малко по-късно било свикано Велико народно събрание, което узаконило станалото. След това Събранието решило да измени конституцията: на царя се давало право да сключва тайни спогодби и съюзи с други държави, без да иска за това съгласието на Народното събрание. С това съдбата на целия български народ била поставена само в ръцете на царя.“
(Учебник за четвърти клас на общообразователните училища, автори – проф. Ал. Бурмов, проф. Хр. Христов, Ангел Каралийчев, Ив. Йорданов, Н. Джераси, издателство Народна просвета, С. 1956)

*

„Към лятото на 1908 г. настъпила промяна в политиката на империалистическите сили към Турция. Курсът за запазване на съществуващото положение на Балканите се заменил с курс за разделяне на Турция. Буржоазията на Балканите счела, че вече е настъпил моментът за решително действие срещу Турция.

По това време, за да парират курса „разделяй Турция“, т.н. младотурци извършили военен преврат в Турция. Възстановена била конституцията от 1876 г. Довчерашният приятел на Турция Австро-Унгария решила да се възползва от положението в Турция, за да анексира славянските области Босна и Херцеговина. За да не наруши първа Берлинския конгрес, тя счела за удобно да използва Фердинанд и българската буржоазия, които отдавна се стремели към отхвърляне на Берлинския договор относно зависимостта на България от Турция.

Създаденото положение благоприятствало за обявяване независимостта на България. Турция се намирала във вътрешна криза, Австро-Унгария пристъпвала към нарушаване на Берлинския договор. Фердинанд се договорил с Франц Йосиф и на 9 септември 1908 г. българското правителство иззело Източните железници на българска територия, а на 22 септември 1908 г. провъзгласило независимостта на България. [...]С помощта на Русия българската буржоазия, макар и подтиквана от теснокласови интереси, извършила обективно един акт от голямо историческо значение.
(„История на България“ за ІІ курс на техникумите, автори – Страшимир Лишев, Невена Попова, Цветана Тодорова, Народна просвета, 1968)

*

В учебника „История на България за Втори курс на техникумите и средните професионално-технически училища“ с автори – Д. Косев, Хр. Христов и Д. Ангелов, издадено от Народна просвета, 1980 г., няма глава, нито изречения, посветени на Независимостта на България. След главата за Освобождението започва частта, посветена на „Великото начало - Бузлуджа“ – предпоставки за разпространението на социалистическите идеи и за възникването на организирано социалистическо движение в България.

*

През лятото на 1908 г. Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, която има за свой център Македония. Издигането на лозунга за демократизация на обществото и равенство на националностите твърде скоро остават без реално покритие. Обстановката се усложнява и това активизира българската дипломация. Наскоро победената във войната с Япония Русия и желаещите спокойствие на Балканите Англия, Франция и Германия не насърчават българските проекти за независимост. Те обаче съвпадат с намеренията на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина при изтичане на 30-годишния й срок за управление на тези провинции. [...]

На 22 септември 1908 г. сред развалините на Царевец е обявена независимостта на Царство България. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Първоначално Великите сили отказват да признаят нарушението на Берлинския договор от страна на България, но постепенно разбират решимостта на княза и правителството да не отстъпват. Освен това става ясно, че пътят към спокойствие на Балканите в този момент минава през приемане на Търновския акт.

(„История на България за ХІ клас“ на СОУ и ІІ курс на СПТУ и техникуми, автор – Боби Бобев, Стойчо Грънчаров, Булвест, София, само за учебната 1995 – 1996)