Какво са 90 години, когато става дума за Сливенския театър!

На 7 септември т. г. в Сливен, в театъра, в близките му улички и площади беше препълнено със спомени и надежди.

Драматичният театър ‛Стефан Киров“ отбеляза 90-годишнината си със замах, със самочувствие, със създаване на атмосфера, при която не само не беше неудобно, но някак си беше и много уместно да бъдеш в състояние на непрекъснато умиление, да говориш основно с възклицания, да не ти се тръгва дори след продължилия три часа юбилеен концерт, да не усещаш как нощта преваля; и само скандалната новострояща се сграда на стария и така чаровен (докога!) централен площад на града (скоро сигурно ще строят и върху паметника на Хаджи Димитър, стига да го пожелае някаква си депутатка – съвсем загубиха срама тези хора!) отрезвяващо те връща в сивичкото ни ежедневие – небогато на духовни пориви, на страст към театъра, към онова, което е над всички ни...

Та в тази паметна вечер салонът беше препълнен с актьори, режисьори, сценографи и технически работници, работили в театъра през последните десетилетия. Тук бяха и някои от директорите на театъра: Николай Савов, Емил Кьостебеков, Пламен Марков, Стефан Янков и, разбира се, настоящият директор Николай Недялков. Когато един театър отбелязва своята 90-годишнина, е нормално да се почетат имената на хора, които не са вече между нас, но които са вградили своите дарби, душите си, живота си в славната му история. Затова на екран се прожектираха снимки и видеоклипове от спектаклите на театъра, от турнетата му, от големите мигове от историята му, а водещият Пламен Марков приканваше публиката да ръкопляскат при споменаването на едно или друго име. Публиката, естествено, беше отзивчива. Много ми допадна тона на вечерта – тон на искрено уважение и признателност. Тази специална, уникална и отдала се на спомени публика беше проникната от убеждението, че тук, в този театър, е преживяла своите първи полети, че школата на този театър е останала в нея завинаги.

Просто е невъзможно да бъдат изброени всички големи творци, минали през Сливен – режисьори, художници, актьори. Това е направено от Таня Тамахкярова, чиято е идеята и селекцията на материалите в издадената по случай юбилея книга ‛90 години Драматичен театър ‛Стефан Киров“ - Сливен“. Тя се състои от три отделни части: ‛Фрагменти от развитието на Сливенската театрална трупа“, ‛Репертоар 1945/2008“, ‛Награди, турнета, библиография“ и един диск със снимки от спектакли на театъра. Който не е правил подобни издания в обикновено късите срокове за подготовката им, само той не знае какъв труд е необходим за тях. Сега, при тази огромна по обем работа, вече ще е все пак по-леко при подготовката на следващи подобни издание за сливенския театър (за 100-годишнината му, например).

Гледам доста мрачно на бъдещата съдба на ред наши театри. Но Сливенският прави изключение. Толкова таланти са видели стените му, неговата предана публика, толкова спомени имам от спектаклите му, че когато съм в Сливен, скептицизмът ми е безсилен. Дано бъдещето мисли като мен, като всички онези предани на Сливенския театър негови артисти, с които ми беше трудно да се разделя в нощта на 7 септември.