Тан Дун космополитът

Тан Дун е роден през 1957 година в Си Мао в китайската провинция Хунан. По време на културната революция е пратен да работи в оризовите полета. Започва да се занимава с музика професионално след революцията.

В своите композиции той обвързва класически и съвременни елементи на музиката и свързва азиатски и европейски музикални направления. Композира оркестрова, оперна и филмова музика. От 1992 до 1996 година пише първата си опера ‛Марко Поло‛, която е по либрето на Пол Грифитс. През 1998 създава операта си ‛Павилионът…‛, а режисьор на световната й премиера е Питър Селарс. През 2006 година Метрополитън опера представи операта му ‛Първият император‛ под палката на Джеймс Ливайн с Пласидо Доминго в главната роля.

През 2000 година в Щутгарт се състоя световната премиера на неговия ‛Пасион на водата‛ по Евангелието на Матей – поръчка на Щутгартската Бахова академия. А широката публика запомни името му след наградената с Оскар негова музика към филма ‛Тигър и дракон‛. Парадоксално, но факт: водата играе основна роля в музиката му. Или по-точно, идеята за водата. Така е в повечето му композиции, както и в неговата ‛Призрачна опера‛, написана за квартет ‛Кронос‛ и голямата изпълнителка на пипа Ву Ман.

Днес Тан Дун живее в Ню Йорк и без никакво съмнение е най-известният китайски композитор в света. С името и личността си той имаше своя личен принос за олимпийските игри в Пекин. В разговора по-долу композиторът говори за човешките права в Китай и за конфликта в Тибет.

- Музиката ви, обединява елементи от китайската и западноевропейската музика. Считате ли се за китайски композитор?

- Не, считам се просто за композитор. Никога не съм имал намерение да разделям стриктно западната от източната музика. Разбира се, много съм близък с китайската култура, та аз съм роден в Китай. Но междувременно, и като китайски композитор човек може да използва не само ресурсите на китайската музика. И да пише само китайска музика. Както и немският композитор може да не пише само немска музика, а и немският оркестър не може да свири музика от само германци. За мен в музиката няма граници, няма също и ограничения.

- Кои са типичните китайски елементи във вашата музика?

- В нея основно има два аспекта: оркестров и вокален. Вокалната част има отношение и връзка с китайския език, с китайските народни песни и с традицията на китайската опера. Също и в моите произведения за оркестър има китайско влияние, което идва най-вече от използването на много и различни ударни инструменти в китайската традиция. Въпреки че отдавна живея в модерно американско общество, много силно съм повлиян от традиционната култура на Китай. Но, естествено, в днешно време никой не е под въздействието само на една култура.

- В много от заглавията, които слагате на вашите творби, като например ‛Концерт на водата‛, изплува винаги елементът вода. Откъде идва това силно влечение към водата?

- Най-напред съм израснал с много звучна вода около себе си. Като дете живеех със семейството си до река, така че водата винаги е играла роля в живота ми. Освен това водата е нещо много духовно в различни култури и религии – и в християнството, и в будизма, също и в ислямската култура. Много често тя има общо с възкресението и надеждата. И най-накрая, просто намирам, че водата може да продуцира прекрасни звуци.

- Говорите за детството си, точно тогава сте участвали в културната революция в Китай. Какви последствия имаше тя за музикалния живот?

- Когато културната революция започна, бях точно на 9 години. Когато завърши – бях на 19. Така че не може да се говори, че съм участвал в нея. Тогава бях просто един тийнейджър. Но не бях нещастен, защото можех понякога да пътувам из страната и да събирам народни песни от старите обитатели на планините. За мен това беше много специален опит, имах шанса да опозная чрез тях традиционните песни. При мен стана точно, както е било при Барток - той също се е оформял с народната музика на страната си.

- Мислите ли, че музиката има политическо измерение. Или, да го кажа по друг начин - правите ли със своята музика и политически изявления?

- Не мисля, че музиката трябва да е политизирана, въпреки че историята доказва колко тя е била използвана в политиката – от Мао Цзе Дун до Адолф Хитлер. Това се дължи на факта, че с музика можеш до достигнеш до много хора, да ги спечелиш, също и да ги манипулираш. Аз лично не се интересувам от възможността да заявявам политически позиции с музиката си. Интересувам се повече от култура, отколкото от политика.

- Да, но точно в контекста на олимпийските игри Китай често беше сензационна тема в света. Например, какво мислите за неспазването на човешките права там?

- Това все още е един огромен проблем – и политическото ръководство на Китай го знае прекрасно. Защото по този повод те са критикувани непрекъснато и навсякъде. Междувременно станаха малко по-внимателни и поради това мислят, че са в по-добра позиция. Мислят, че могат да бъдат доста по-бавни в обрата, по-бавни и от Русия; и заедно с това до направят по-незабележим преход. От друга страна, винаги ще се сблъскват с този проблем, докато не спре монополът на една партия, която всъщност придвижва напред една феодална система. Но в хората промяната се усеща съвсем отчетливо; има, обаче, и страх от гражданска война. В последните 200 години китайците трябваше да изтърпят различни войни. Сега те искат да има промяна, но не с цената на война. Мисля, че пътят е много дълъг. Може би ще трябва да почакаме още 20 години, докато Китай получи демократично ръководство.

- Когато днес говорим за Китай, винаги става дума и за конфликта в Тибет. Какво е мнението ви по този въпрос?

- Често изглежда така, сякаш проблемът е, че Китай не иска да признае Тибет за независима страна. Но тук нещата са много комплицирани. Те са горе долу като ситуацията в Корея или Япония и различните острови. Не може просто да се каже: този остров принадлежи на Китай, а не на Япония. След толкова много войни и конфликти, положението е доста непредвидимо. Обяснението, че тибетците са потискани от китайците, е твърде просто и не съвсем точно, малко е едностранчиво. Но във всички случаи съм на мнение, че към тибетската култура в Китай се проявява твърде малко уважение. За щастие, и тук нещо малко се е променило, предимно в последните десет години. Животът в Тибет днес е много по-добър, отколкото в Непал или Индия – поне по отношение на образованието и училищната система.

- Мислите ли, че събития като олимпийските игри могат да ускорят такъв процес?

- Най-напред искам да кажа, че съм голям привърженик на спорта – преди всичко на плуването, футбола и баскетбола. Обичам ги много! Но да мисля, че едни олимпийски игри биха могли да променят една политическа система, ми се струва твърде амбициозно. И наивно. То е като с оркестъра. Мислите ли, че един оркестър може да промени политиката?i>

Списание Фоно Форум, септември, 2008

Превод от немски Екатерина Дочева