Женско надмощие в наградите на Руф

Наградата на Гауденц Б. Руф тази година бележи триумф за жените художници на българската сцена. Умишлено или не, този конкурс направи впечатление с окончателния си избор сега, заради това, че лауреатите и в двете категории са жени – Аделина Попнеделева за утвърдените и Бора Петкова за младите. Да не забравяме и Светозара Александрова, взела първата награда на Руф за млад автор. Това развитие може да е знак за интензивното налагане на някаква феминистична тенденция, но едва ли... Такова нещо няма. Кой знае, може пък жените наистина да са по-добри. Традиционно територията на изкуството в България е доминирана от мъже, при това по правило те са и хетеросексуални. Не можем да се похвалим дори с гей артисти, което вероятно ще се стори странно на всеки европеец. Изведнъж на фона на този арт патриархат конкурсът, който бързо си спечели убедителен авторитет, издигна жените. Изборът е още по-впечатляващ с това, че Аделина Попнеделева принадлежи към групата „8 март“ – единствената, която институционализира женските проблеми като форма на феминизъм тук.

Наградата на Аделина Попнеделева е някак съвсем закономерна. Тя е сред основоположниците, които въведоха съвременните форми на изразяване в родното ни изкуство. А този конкурс се отнася с явно почитание към фигури с подобно присъствие на сцената. Освен с познатата ‛Нирвана“ от 2005 Аделина Попнеделева участва в изложбата и с нова работа, която е вече извън автосугестивната теза. В ‛Горди знамена, Квартал Надежда“ авторката обръща фокуса към социалната реалност и нейните благодатни за изкуството абсурди като например необяснимо избуялия в последните години показен национализъм.

Бора Петкова попада за втори път в селекцията. Явно с множеството прояви, които имаше през изминалата година, е успяла да убеди журито в своите последователни търсения в инсталационните форми. Както я нарече Лучия Корай, Бора е ‛млад автор с открито сърце“. Явно това е една от причините тя да остава вярна на себе си, търсейки израз в триизмерните форми точно на границата между пластика и концепция. Така или иначе, това е един от най-активно работещите артисти в момента.

Каква е равносметката като цяло? Второто издание на конкурса Руф привлече значително по-малък брой кандидати от миналата година. Причината е ясна. С наградите и селекцията си още тогава журито рязко заяви критерии и приоритети в избора, с което отказа една част от желаещите да се борят за наградата. Така малко по малко „шортлистът“ се избистря. Може да се каже, че тази селекция изглежда доста по-реалистично от миналогодишната. Сега в нея липсват някои звезди от международната сцена, които поведоха авангарда на конкурса миналата година, но странно защо не бяха удостоени с награди.

Сега като че ли всички се обърнаха към изложбата в СГХГ не с онзи първоначален ентусиазъм, а по-скоро с любопитство. И то беше донякъде възнаградено. Общата картинка е доста по-убедителна. Живописта на Димитър Генчев, видеото ‛Наказан“ и десена за мокет на Станимир Генов, видеото и фотографиите на Никола Михов в екип с Деян Парушев са личните ми предпочитания. Младите се представят по-силно и впечатляващо от утвърдените, макар да се разграничавам от деленето на участниците по този начин. Странният избор в графата ‛утвърдени“ сега е още едно доказателство, че това разграничение е условност, при това само възрастова. Освен изброените, сред младите с не по-малко силни работи са Желко Терзиев и Деян Янев, чиито платна след първата му самостоятелна проява се озоваха и в Националните есенни изложби в Пловдив наскоро. Ивайло Христов става все по-неузнаваем, превръщайки живописните си картини в принт колажи.

От утвърдените приветствам автопортретите на Мариела Гемишева като част от селекцията. (Монументалният образ в тях, за който веднъж вече писах, идеално пасва тезата за женското надмощие в този конкурс.) Освен нея впечатление правят Петер Цанев и Илиян Лалев, който напоследък изследва собствените си професионални дилеми с посредничеството на видеото. Иван Костолов също е в този сбор вече с доказани участия в редица кураторски проекти и с няколко малко поомръзнали картини, заедно с още двама автори от Пловдив – Наташа Кюпова и Дейвид Хейуд. Това е поредната сериозна заявка на града под тепетата за активно участие в актуалните събития. Все пак там си имат даже и център за съвременно изкуство, с което столицата не може да се похвали.

В селекцията, разбира се, има и някои откровени недоразумения, но къде ли ги няма.

Оттук нататък явно предстои конкурсът съвсем да улегне и да се превърне в още едно мерило на тенденции и амплитуди на развитието.