Ричард Милхауз Никсън (1913 - 1994) е 37-ят президент на САЩ (1969 - 1974). Той е единственият в историята на САЩ, избиран два пъти за вицепрезидент и президент, и напуснал президентския пост с импийчмънт – заради аферата Уотъргейт.

Сър Дейвид Фрост (1930) е прославен британски тв-водещ, интервюирал почти всички политически лидери в света, а разговорите му с Никсън през 1977 се смятат за най-известните в англоезичния свят.

Филмът ‛Фрост/Никсън“ събира тези две значими фигури. Той е създаден по едноименната пиеса на Питър Морган (2006), играна с успех в Лондон и Ню Йорк. В основата й са именно серията интервюта на вятърничавия Фрост със стария, самотен и умен Никсън, където накрая той, притиснат от младия британски журналист, си признава в кадър вината за Уотъргейт пред американската нация. Предложил на отстранения президент 600 хиляди долара, Фрост, смятан тогава за лековат шоумен, се обгражда с политически анализатори и залага в този проект цялата си кариера. Избрал англичанина за свой ‛изповедник“, Никсън е сигурен, че ще го надхитри. Филмът представя техните стълкновения като напрегната игра на котка и мишка между двама мъже, диаметрално различни един от друг и решени да се борят докрай. И още – показва гигантската власт на телевизията. В крайна сметка, всичко се свежда до един кадър, както се казва и във филма...

Питър Морган е спец в политическото кино - сценарист е на два от важните филми на 2006: ‛Кралицата“ (2006) и ‛Последният крал на Шотландия“.

Рон Хауърд (‛Уилоу“, ‛Аполо 13“, ‛Красив ум“, ‛Шифърът на Леонардо“), майстор на холивудската забава в разни жанрове, сега се пробва в политическото кино. Нещо повече – съгласил се е да режисира филма, ако в него участва сценичният дует Франк Ланджела (Никсън) и Майкъл Шийн (Фрост). И, независимо че на моменти му се изплъзват психологически мотивации, Хауърд, общо взето, се е справил - актьорите са бляскави, политическата драма е създадена с динамика и чувство за хумор. И се гледа на един дъх. За мен ‛Фрост/Никсън“ е нещо като компенсация на Рон Хауърд за голямата му излагация ‛Шифърът на Леонардо“. Не съм гледала Secret Honor (1984) на Робърт Олтман с Филип Бейкър Хол, но ‛Фрост/Никсън“ е далеч по-добър от ‛Никсън“ (1995) на Оливър Стоун с Антъни Хопкинс. Само че представяте ли си какъв филм щеше да стане, ако негов режисьор бе Мартин Скорсезе, Майк Никълс или Джордж Клуни, изявили желание да го снимат...

Що се отнася до аферата Уотъргейт, чието име идва от едноименния хотел във Вашингтон, където ‛водопроводчици“ на Никсън слагат ‛бръмбари“ в централата на Демократическата партия по време на предизборната кампания, тя води до титанична параноя сред американското общество (и не само). На нея са посветени далеч по-велики филми от ‛Фрост/Никсън“: ‛Разговорът“ на Франсиз Форд Копола (1974), ‛Трите дни на Кондора“ на Сидни Полак (1975), ‛Цялото кралско войнство“ (1976) на Алън Пакула...

Снощи видях Сър Дейвид Фрост на церемонията на BAFTA – ведър и достолепен, той се изказа ласкаво за филма. Дори и на своя територия, ‛Фрост/Никсън“ обаче не получи нищо – отново фаворит се оказа ‛Беднякът милионер“ на Дани Бойл.