Годишнините се явяват като последно спасение на журналиста и 2009 не е изключение. Тогава нека бъде честита четиридесетата годишнина от стъпването на Луната; честит четиристотен рожден ден на галилеевия телескоп, честит четиристотен рожден ден и на Кеплер, както и на неговите закони за движението на планетите. Но един рожденик получава две резенчета от тортата, защото тази година Чарлз Дарвин навършва 200, а най-известният му труд е 50 години по-млад. Да погледнем обратно към живота му, означава да се удивим на почти свръхестествената му способност да предсказва развоя на биологията до ден днешен и по-нататък.

„Произходът на видовете“ е една от онези книги, за които всеки е чувал, но никой не е чел. Но тя е само една от многото, които Дарвин написва. Заедно те могат да отпразнуват множество рождени дни през следващите няколко десетилетия. Така че им се полагат няколко трохички от тазгодишната празнична трапеза, които да напомнят какъв огромен принос имат и те за определяне приоритетите на съвременната наука.

Доводите, изтъкнати в „Произходът на видовете“, дават началото на биологията като наука и работата на всеки съвременен биолог е пряко повлияна от тях. Много от страниците на този труд са посветени на индивидуалните разлики, които сами по себе си представляват необработения материал на еволюцията. Дарвин е можел да пише единствено за онова, което е било видимо за окото, ала днес генетиката ни разкрива, че всеки един сперматозоид и всяка една яйцеклетка, произведени от всичките милиарди мъже и жени, които са бродили по Земята от появата на нашия вид ,са уникални. А това е цифра, която някога е била невъобразима.

Секвенаторите, които съвсем скоро и само за няколко часа ще могат да разчитат всякакъв ДНК код, са преки наследници на Дарвиновия професионален скалпел. Те изучават анатомията на едно по-високо равнище. Скицата на еволюционното дърво, нарисувана от Дарвин, е заменена с компютърни бази данни, които съставят универсални родословия. Селскостопанските работници, чиято работа подхранва началото на тази нова епоха, днес наново се връщат към дивата природа, за да извличат генетичен материал за подобряване на различни аромати или реколти, като така те много по-ефикасно произвеждат видове, отколкото викторианците. На Дарвин дори не му е минавало през ум, че ще види как протича „оцеляването на най-силните“. Ала като се започне, например, от вируса на СПИН и се стигне да удължаващите се крака на тръстиковата крастава жаба в Австралия, става ясно, че в днешно време едно такова наблюдение е често срещано.

Повечето от трудовете на този велик човек са също толкова гениални. Той пише за лепещите се ракообразни, орхидеите, опитомяването, човешката еволюция, изразяването на емоции, месоядните, пълзящите и светлочувствителните растения, произхода на половете, както и за дъждовните червеи. Книгите му са изпълнени с открития, които са щели да го прославят дори и „Произходът на видовете“ никога да не бе написан.

Кой знае, че Дарвин написва едно от първите научни издания с илюстрации? Картинката на един остарял французин с „не остър ум“, чието лице се стимулира от електроди, за да му придадат ужасено изражение, се появява в труда му „Изразяване на емоциите при човека и животните“. С центровете за вяра, вина или учтивост, за които се твърди, че се долавят, мозъчните скенери са пряк наследник на този труд. Дарвин разпознава трудностите, свързани с изучаването на вътрешните усещания. Например, какво определение можем да дадем за усмивка – там, където започват и свършват бузите или челото? Вероятно след време електронните му наследници ще усвоят и част от предпазливостта му.

Дарвин също така е откривател и на първия хормон - не в животните, а в растенията. Тънък лъч светлина, падащ върху самото връхче на избиващ филиз, кара стеблото да се накланя към светлината – едно доказателство за това как „въздействието се предава“ от светлочувствителното връхче до растящата част на растението. Това също разпалва серия от бурни изследвания. Градината на Дарвин се превръща в лаборатория. Той се опасява, че неговият брак с братовчедка му Ема може да увреди потомството му заради близкородственото кръвосмешение. Така Дарвин изучава проблема при цветята (където изглежда това е противопоказно), както и в Оксфордския и Кеймбриджкия университет (където е по-слабо вероятно състезателите с лодки да са деца на братовчеди). Днес изглежда, че инбридингът (родственото съешаване - бел. ред.) оказва слабо влияние на човешкото здраве и е несравним със склонността на жените да отлагат раждането на деца и вредата, която се нанася от това желано забавяне.

Но съществената промяна в представата, която имаме за себе си, идва с „Произходът на човека и половият отбор.“ През 1841 кралица Виктория отива в Лондонския зоопарк. Тя обаче не е особено щастлива от това, което вижда. „Орангутанът е твърде прекрасен... изглежда плашещо и болезнено, и неприятно човешки.“ Дарвин също забелязва приликата и обявява като неоспорим факт, че, както Гилбърт и Съливан по-късно отбелязват, „колкото и добре да се държи, Дарвиновият човек е просто една обръсната маймуна“. Прочутата му фраза, че „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“, е добре оправдана от съвременната биология.

Но както и авторът на фразата е прозрял, ние притежаваме една еволюционна дарба, която ни различава от всички останали видове, а именно способността да отговаряме на предизвикателствата на живота не с телата, а с мозъците си. Адам и Ева не са изпитвали свян, ала след първия (и възможно най-непървородния) грях те си направили дрехи, с които да прикрият срамните части на телата си. А кога са ги облекли, могат да ни кажат въшките. Когато хората забродили из окъпаната в слънце савана, козината им изчезнала навярно с цел охлаждане. Това създало много трудности на въшките и те се пригодили към живот в малкото останали местообитания. Сега съществуват три вида въшки: главови, телесни и срамни. От тях единствено телесните се „скриват“ в дрехите. ДНК изследвания сочат, че преди не повече от 50 000 години главовите въшки са се видоизменили в други две разновидности – факт, от който може да се разбере кога всъщност сме започнали да се обличаме. С това ние сме направили първите стъпки по дългия път към цивилизацията.

Тази универсална черта показва, че онова, което ни прави такива, каквито сме, се случва не в телата ни, а в умовете ни. Затова Дарвин не принизява положението на Homo sapiens, а го въздига на един своеобразен умствен връх. Теорията му не ни прави по-малко човеци от преди, а дори много повече: ние наистина сме уникален примат. Век и половина след неприятното преживяване на кралица Виктория напомних този факт в реч, произнесена в Лондонския зоопарк, и повечето от маймуните бяха на същото мнение.


The Times, 28 януари 2009

Превод от английски Росен Асенов