Никита Михалков отново оглави Съюза
В края на 2008 в Москва се провежда VІІ конгрес на Съюза на руските кинематографисти, който протича със скандал. Избран е нов председател – 83-годишният Марлен Хуциев, който сменя досегашния 63-годишен Никита Михалков, заемал този пост от 1997. На конгреса работата на Михалков е обявена за „неудовлетворителна“. Веднага след това негови съратници сезират съда за нарушение на устава на Съюза, както и на демократичните и правните норми заради липсата на кворум. (вж. „Култура“).
Министерството на правосъдието отказва регистрация на решенията, приети от VІІ конгрес, заради нарушения на Закона за обществените организации.
И така, на 9 февруари Никита Михалков заявява намерението си да свика извънреден конгрес на Съюза на кинематографистите, а на 13 март обявява датите на провеждането му (30 и 31 март) в московския „Гостиний двор“. В изявлението му пише: „Обръщам се към всички колеги, с които в продължение на 40 години работя на снимачните площадки. Обръщам се към ветераните, творили с мен историята на родното кино, и към младите, от които зависи неговото бъдеще. Обръщам се към представителите на всички кинематографични професии, към всички, на които е скъпа историята на нашия Съюз, към всички, на които е скъпа съдбата на нашето кино. Нямаме друг изход, длъжни сме да проведем общ извънреден конгрес... Кинематографистите трябва да имат възможност сами да видят, чуят и разберат случващото се.“
На свой ред новоизбраният председател Марлен Хуциев обявява, че до съдебното решение никой няма право да отменя решенията на VІІ конгрес, съответно намерението на Михалков да свика нов е незаконно.
По-голямата част от участниците в първия пленум на новото ръководство на СК, който се провежда в края на февруари в Дома на киното, отказват да присъстват на „михалковския“ конгрес. Освен това, те съветват колегите си, включително и от регионите, да не участват в него.
На 17 март след деветчасово заседание Пресненският съд в Москва обявява VІІ конгрес на СК за нелегитимен.
На 30 март започва извънредният конгрес. В „Гостиний двор“ се събират 2581 делегати или 52,2% от всичките 4 923 членове на СК.
На 30 март Никита Михалков е избран за председател (с 1932 гласа – „за“, 171 – „против“, 88 – „въздържали се“). Другите претенденти за поста са Марлен Хуциев, Владимир Зелдин, Владимир Хотиненко, Дмитрий Месхиев и Николай Бурляев. Хуциев изобщо не присъства, тъй като смята конгреса за нелегитимен, но въпреки това за него гласуват 309 – „за“, 1719 – „против“, 132 – „въздържали се“. Хотиненко и Бурляев си правят отвод в полза на Михалков. Дмитрий Месхиев – също, защото оглавява СК на Санкт Петербург, където живее. За Зелдин се застъпват само трима от участниците в конгреса и водещият Евгений Герасимов снема неговата кандидатура. Преди да продължи гласуването, Никита Михалков взима думата. Словото му е посветено на конфликта му с хората, свикали VІІ конгрес: „Никога с никого в Съюза на кинематографистите не съм имал никакви търговски отношения... Наистина имам намерение да се оттегля. Няма да работя с хората, организирали предишния конгрес на СК, с изключение на Хуциев и Месхиев. Но искам да си оставя вратичка. Разбирам, че сега не бива да напускам Съюза, но искам да подготвя екипа за по-нататъшната работа.“
В речта си Михалков много артистично опровергава отправените му обвинения за имуществени злоупотреби, изобличава финансово-стопанската дейност на своите противници и предлага свой списък за управителен съвет на СК: Павел Лунгин, Марлен Хуциев, Сергей Безруков, Игор Петренко, Михаил Пореченков, Александър Адабашян и др. Освен това, предлага да се разгледа кандидатурата на Фьодор Бондарчук с уговорката, че той не е член на съюза, но вероятно скоро ще стане.
Вторият ден на извънредния конгрес обаче започва с неприятности – събраните от Михалков членове от цялата страна решават, че най-важната работа е свършена, председателят е избран и просто не идват на заседанието. Кворум няма, а това означава, че не могат да се вземат никакви важни решения, нито да се приеме новата редакция на устава. През есента ще трябва да се свиква нов конгрес.
Прочее, ръководство и ревизионна комисия кинематографистите успяват да изберат още първия ден. Но възниква противоречие – по стария (и още действащ устав) членовете на ръководството трябва да бъдат 70, а са избрани (с надежда за нов устав) само 35. Освен това, решават, че председателите на професионалните гилдии не влизат в ръководството, но по стария устав са длъжни да влязат.
Отсъствието на кворум не спира работата на конгреса – в Съюза е приет цял нов отбор: Фьодор Бондарчук, Иван Бурляев, Артьом Михалков, Дмитрий Дюжев, Марат Башаров, Филип Янковски. Всъщност това действие е пряк отговор на 60-те не толкова знаменити млади кинематографисти, приети на седмия конгрес вкупом въпреки възмутените викове на привържениците на Михалков за несъблюдаване на процедурите.
Междувременно Марлен Хуциев категорично отказва съмнителната чест да стои в новото ръководство, заявява, че не признава легитимността на събирането в „Гостиний двор“ и продължава да се смята за законно избрания председател на СК. Неговите юристи готвят симетричен отговор, подготвяйки се да оспорят законността на действията на преизбрания председател Михалков. Техният иск ще бъде подкрепен не от четирима-петима кинематографисти, а от 800 члена на СК, които вече писмено били признали решенията на седмия конгрес и съответно смятат Хуциев за свой председател. Никакви 800 писмени уверения в природата няма, заявява помощникът на Михалков Виталий Максимов, а ако ги има, кинематографистите са били принудени да ги напишат под натиск.
Събранието изисква от Съюза да бъдат изгонени инициаторите за провеждането на VІІ конгрес, с което Михалков се съгласява: „Войната, която започнаха срещу нас, води до поражение. Ако не формулираме отношението си към такъв тип взаимоотношения, към такава борба вътре в съюза – не струваме пукната пара“. След което присъстващите (805 души) почти единодушно (против са 100 и 41 се въздържат) гласуват за изключването на Виктор Матизен, председателя на Гилдията на киноведите и кинокритиците. За останалите засега се мълчи.
След което ръководството на СК пристъпва към изработване на културна политика – сега, когато „вътрешните емигранти“ вече не пречат, Съюзът на кинематографистите най-сетне ще пристъпи към работа. Например, започвайки със защитата на населението от порнографията и насилието по телевизията. Водещият конгреса Евгений Герасимов предлага да се напише писмо до Дмитрий Медведев, а Михалков – да се създаде специална комисия. Членът на новото ръководство Николай Бурляев изисква да се освободи културата от пазара, да се увеличи нейното финансиране и да се създаде нов национален културен проект.
А другият нов член на СК и на ръководството Фьодор Бондарчук говори, че Съюзът трябва да участва в разпределението на държавните средства за кино, а не да оставя този важен въпрос в ръцете на чиновниците. И това всъщност е най-главното: Съветът за кинематография, оглавяван от Владимир Путин, получава мощно подкрепление – Никита Михалков е готов да разпределя държавните пари от името и по поръка на всички кинематографисти в страната.
По „Российская газета“, 1 април 2009, и полит. ру
От руски: Геновева Димитрова
Министерството на правосъдието отказва регистрация на решенията, приети от VІІ конгрес, заради нарушения на Закона за обществените организации.
И така, на 9 февруари Никита Михалков заявява намерението си да свика извънреден конгрес на Съюза на кинематографистите, а на 13 март обявява датите на провеждането му (30 и 31 март) в московския „Гостиний двор“. В изявлението му пише: „Обръщам се към всички колеги, с които в продължение на 40 години работя на снимачните площадки. Обръщам се към ветераните, творили с мен историята на родното кино, и към младите, от които зависи неговото бъдеще. Обръщам се към представителите на всички кинематографични професии, към всички, на които е скъпа историята на нашия Съюз, към всички, на които е скъпа съдбата на нашето кино. Нямаме друг изход, длъжни сме да проведем общ извънреден конгрес... Кинематографистите трябва да имат възможност сами да видят, чуят и разберат случващото се.“
На свой ред новоизбраният председател Марлен Хуциев обявява, че до съдебното решение никой няма право да отменя решенията на VІІ конгрес, съответно намерението на Михалков да свика нов е незаконно.
По-голямата част от участниците в първия пленум на новото ръководство на СК, който се провежда в края на февруари в Дома на киното, отказват да присъстват на „михалковския“ конгрес. Освен това, те съветват колегите си, включително и от регионите, да не участват в него.
На 17 март след деветчасово заседание Пресненският съд в Москва обявява VІІ конгрес на СК за нелегитимен.
На 30 март започва извънредният конгрес. В „Гостиний двор“ се събират 2581 делегати или 52,2% от всичките 4 923 членове на СК.
На 30 март Никита Михалков е избран за председател (с 1932 гласа – „за“, 171 – „против“, 88 – „въздържали се“). Другите претенденти за поста са Марлен Хуциев, Владимир Зелдин, Владимир Хотиненко, Дмитрий Месхиев и Николай Бурляев. Хуциев изобщо не присъства, тъй като смята конгреса за нелегитимен, но въпреки това за него гласуват 309 – „за“, 1719 – „против“, 132 – „въздържали се“. Хотиненко и Бурляев си правят отвод в полза на Михалков. Дмитрий Месхиев – също, защото оглавява СК на Санкт Петербург, където живее. За Зелдин се застъпват само трима от участниците в конгреса и водещият Евгений Герасимов снема неговата кандидатура. Преди да продължи гласуването, Никита Михалков взима думата. Словото му е посветено на конфликта му с хората, свикали VІІ конгрес: „Никога с никого в Съюза на кинематографистите не съм имал никакви търговски отношения... Наистина имам намерение да се оттегля. Няма да работя с хората, организирали предишния конгрес на СК, с изключение на Хуциев и Месхиев. Но искам да си оставя вратичка. Разбирам, че сега не бива да напускам Съюза, но искам да подготвя екипа за по-нататъшната работа.“
В речта си Михалков много артистично опровергава отправените му обвинения за имуществени злоупотреби, изобличава финансово-стопанската дейност на своите противници и предлага свой списък за управителен съвет на СК: Павел Лунгин, Марлен Хуциев, Сергей Безруков, Игор Петренко, Михаил Пореченков, Александър Адабашян и др. Освен това, предлага да се разгледа кандидатурата на Фьодор Бондарчук с уговорката, че той не е член на съюза, но вероятно скоро ще стане.
Вторият ден на извънредния конгрес обаче започва с неприятности – събраните от Михалков членове от цялата страна решават, че най-важната работа е свършена, председателят е избран и просто не идват на заседанието. Кворум няма, а това означава, че не могат да се вземат никакви важни решения, нито да се приеме новата редакция на устава. През есента ще трябва да се свиква нов конгрес.
Прочее, ръководство и ревизионна комисия кинематографистите успяват да изберат още първия ден. Но възниква противоречие – по стария (и още действащ устав) членовете на ръководството трябва да бъдат 70, а са избрани (с надежда за нов устав) само 35. Освен това, решават, че председателите на професионалните гилдии не влизат в ръководството, но по стария устав са длъжни да влязат.
Отсъствието на кворум не спира работата на конгреса – в Съюза е приет цял нов отбор: Фьодор Бондарчук, Иван Бурляев, Артьом Михалков, Дмитрий Дюжев, Марат Башаров, Филип Янковски. Всъщност това действие е пряк отговор на 60-те не толкова знаменити млади кинематографисти, приети на седмия конгрес вкупом въпреки възмутените викове на привържениците на Михалков за несъблюдаване на процедурите.
Междувременно Марлен Хуциев категорично отказва съмнителната чест да стои в новото ръководство, заявява, че не признава легитимността на събирането в „Гостиний двор“ и продължава да се смята за законно избрания председател на СК. Неговите юристи готвят симетричен отговор, подготвяйки се да оспорят законността на действията на преизбрания председател Михалков. Техният иск ще бъде подкрепен не от четирима-петима кинематографисти, а от 800 члена на СК, които вече писмено били признали решенията на седмия конгрес и съответно смятат Хуциев за свой председател. Никакви 800 писмени уверения в природата няма, заявява помощникът на Михалков Виталий Максимов, а ако ги има, кинематографистите са били принудени да ги напишат под натиск.
Събранието изисква от Съюза да бъдат изгонени инициаторите за провеждането на VІІ конгрес, с което Михалков се съгласява: „Войната, която започнаха срещу нас, води до поражение. Ако не формулираме отношението си към такъв тип взаимоотношения, към такава борба вътре в съюза – не струваме пукната пара“. След което присъстващите (805 души) почти единодушно (против са 100 и 41 се въздържат) гласуват за изключването на Виктор Матизен, председателя на Гилдията на киноведите и кинокритиците. За останалите засега се мълчи.
След което ръководството на СК пристъпва към изработване на културна политика – сега, когато „вътрешните емигранти“ вече не пречат, Съюзът на кинематографистите най-сетне ще пристъпи към работа. Например, започвайки със защитата на населението от порнографията и насилието по телевизията. Водещият конгреса Евгений Герасимов предлага да се напише писмо до Дмитрий Медведев, а Михалков – да се създаде специална комисия. Членът на новото ръководство Николай Бурляев изисква да се освободи културата от пазара, да се увеличи нейното финансиране и да се създаде нов национален културен проект.
А другият нов член на СК и на ръководството Фьодор Бондарчук говори, че Съюзът трябва да участва в разпределението на държавните средства за кино, а не да оставя този важен въпрос в ръцете на чиновниците. И това всъщност е най-главното: Съветът за кинематография, оглавяван от Владимир Путин, получава мощно подкрепление – Никита Михалков е готов да разпределя държавните пари от името и по поръка на всички кинематографисти в страната.
По „Российская газета“, 1 април 2009, и полит. ру
От руски: Геновева Димитрова
