На ръба на няколко свята
Разговор с The Krasnals
The Krasnals е полска група от анонимни художници, противопоставящи се на основни дефекти на полската художествена сцена. Безкритичното приравняване към западния художествен живот с неговите пазарни механизми, "модните" теми, скъпо продаващите художници са повърхността на техния прицел, зад която се крият комплексни проблеми на съвременното изкуство, които те повече или по-малко успешно се опитват да засегнат. Агресивна тактика на атака, критика, саботаж, копиране са част от методите, чрез които се опитват да привлекат внимание към важните за тях въпроси. Но те са интересни не просто защото слагат пръст в раната на изначалния антагонизъм, характеризиращ съвременното изкуство в условията на глобални пазари, но и заради самата им практика, базирана изцяло на отрицание и негативно творчество. The Krasnals изпъкват странно и противоречиво като разведряващо самовглеждане и анти-продуктивност на фона на една обща тенденция на политическа и обществена "ангажираност" на изкуството, което днес често безкритично се вживява в ролята да произвежда позитивен културен и социален смисъл.
- Свикнали сме да виждаме всякаква критика, вложена в произведенията на изкуството, но рядко някой художник се противопоставя така открито на артистичния свят и доброволно поемa ролята на страничен наблюдател. От доста време не сме забелязвали художници, чиято работа прави толкова явна критика към арт пространството. Сещам се за Александър Бренер например, но вашите действия изглеждат по-стратегически. Имате блог, също така създавате обекти – живопис, видео. Като за начало, можете ли да ни разкажете повече за това как виждате своето място в света на изкуството, а също и социалната си роля на творци като цяло? Как се самоопределяте по отношение на същата тази система, която критикувате?
- Да, нашата позиция наистина прилича на тази на странични наблюдатели, но не се отъждествяваме изцяло с нея. Решихме да бъдем независими от системата и пазара на изкуство, но трябва да е ясно, че ние не сме срещу него, а срещу лицемерието и лъжливите идеи, които се прокарват в този бизнес. Обичаме пазара и възможните печалби от него! Станахме аутсайдери, защото привидно свободният свят ни избута до крайните си предели, а ние не искахме точно това.
Ние създаваме наш собствен кръг, един собствен свят с негови си закони. Правим го чрез Интернет, който, за разлика от арт институциите, ни дава свобода на творческо изразяване.
Външната ни позиция ни позволява да критикуваме свободно компрометирания свят на изкуството. Включваме се активно и изцяло с критически поглед върху изяви, към които хората досега са се отнасяли прекалено снизходително.
Дразним се от художници, които в творчеството си използват теми, като Холокоста или нацизма, без да имат лично отношение към тях (напр. Вилхелм Саснал, Люк Тойманс). Използваме изкуствено създадените модни теми, които присъстват в арт пространството, имаме скептично отношение към големите идеи, изкуствено раздувани от маркетолозите в лицето на критици, търговци на произведения на изкуството и куратори.
Разбира се, има и изключения в съвременната история, като ‛Конспирацията на изкуството‛ от Бодрияр, дейността на Александър Бренер, Олег Мавромати и по-консервативните мнения на Кушпит. Но те нямаха голяма тежест сред огромната маса от дейности, диктуващи правилата в тази област.
Нашето творчество се зароди от усещането ни за безизходица в изкуството, от двуличието на големите идеи, които като цяло прикриват големия бизнес. Стигнахме до извода, че след като не можем да променим ситуацията, можем да прибегнем до анонимността и до друга самоличност, където можем неограничено да използваме по-дързък и остър език. Погледнати от тази перспектива, нещата съвсем неочаквано придобиват правилни пропорции.
Ние показваме, че независимото съществуване е възможно и сме пример за ефективна екипна работа, където непоколебимостта и добрият план носят резултати. Това е истински виртуален график, където всеки има своята роля. Точно както Йозеф Робаковски казва в интервюто за Polish Artluk: „Не е нужно да се изправяш лице в лице с тези, които вземат решенията сега. Възможно е да създадеш свое собствено пространство, да оформиш група, която би предложила напълно различен начин, по който да се тълкува изкуството. Ако тя е постоянна, силна и успее да се задържи, накрая ще победи. (…) Възможно е дори и с малко нахалство и чрез подходящото пояснение в кръговрата на изкуството да се усети свеж полъх.‛
Нашият проект е създаден, за да покаже лицемерието, което властва в изкуството в момента, но действията ни протичат на много различни нива. Критиката ни към съвременното изкуство прелива в политическа и социална. В наши дни това е един цялостен организъм и именно тези са главните му органи. Примери за това са събитията в Грузия, Китай, също така Солженицин, Homo Sovieticus и др.
В Китай Виелки Краснал участва в огромно събитие – Олимпийски изящни изкуства’ 2008, чийто патрон беше Китайската комунистическа партия и основната цел беше да се покаже величието на китайското изкуство и то да се използва като средство за национална пропаганда. Това преживяване ни показа разликата между комунистическото и капиталистическото отношение към ролята на изкуството.
В Кисловодск – мястото, където се е родил Солженицин, се срещнахме с граждани, които помнят времето на Сталин и са вярвали в комунистическата пропаганда в сферата на културата. Разговаряхме с тях и създадохме портрети в стила на академичния социалистически реализъм. Това преживяване се отрази в Homo Sovieticus и присъствието му в полското съвременно изкуство.
Ние не сме просто аутсайдери. Освен върху „The Krasnals‛, работим и официално като художници. Балансирането на ръба на няколко свята ни дава възможност да уловим поне фрагменти от действителността.
Не знаем точно какъв ще бъде резултатът от нашите действия.
- Вашите картини са интересни предвид позицията, която заемате като художници. Първо, заради избора на изразно средство - живописта несъмнено има висока пазарна стойност в момента. Образите, които използвате, са много близки до една пропагандна естетика. В същото време повечето от тях са римейк на вече съществуващи творби на художниците, чиято позиция критикувате. Тази тактика на повтаряне е интересна. Тук можем да използваме идеята за „свръх идентификация" (използвана също от някои критици, за да се опише работата на групата IRWIN и други художествени практики през тоталитаризма) като форма на критика. Можете ли да ни кажете нещо повече за това как функционира вашата собствена художествена продукция? Правите ли изложби и в какъв контекст? Получили ли сте вече отзиви от художници, чиито творби сте „коментирали‛?
- Относно изразното средство и посланието сме възприели подхода да използваме средствата, които употребяват нашите опоненти. Така че рисуваме по същия начин, по който и критикуваме. Използваме имитация, понякога езикът е остър и директен, но това е самата същност. Освен че рисуваме, пращаме имейли, прес информация, използваме рекламни трикове. Подсилваме объркването в еднородната медийна комуникация, отнасяща се до изкуството, политическия и обществения живот. Както каза Адорно, в тези времена истината може да излезе наяве само когато нещата се преувеличат.
Нашите дейности в изкуството напомнят културно изземване. Един от начините, по който правим това, е да заимстваме марки, които са вече известни. При тази стратегия използваме познати имена, за да влезем по-бързо в публичното съзнание. Лесно можем да бъдем намерени в Интернет. Проектът ни The Krasnals е тясно свързан с името на един от водещите полски художници в момента – Саснал, който е и пример за добре поднесен продукт на западния пазар. Критикувайки го, използваме неговите постижения и в момента няма човек в Полша, който да не свързва Саснал с Краснал и Краснал със Саснал.
Друго нещо, което правим, освен критиката на личности или събития, е да използваме имената, които търсачките откриват, и да се асоциираме с тях. Така вече сме се обвързали с Тойманс, Уклански, Солженицин, Барак Обама, Йоко Оно, Моника Сосновска, Бжежински и други.
Първата ни голяма провокация беше към Кристи’с, където в кореспонденцията с тях използвахме измислено име. Те не разбраха, че вместо картина на Саснал, ние им предлагахме на търг картина на Краснал. След дълга кореспонденция получихме документите, където беше написано името на Вилхелм Саснал. След като убедихме служителя на Кристи’с, че е станала грешка, получихме пренаписани документи с името на Виелки Краснал и оценката на неговата картина, която беше 70 000 паунда, а в следващия имейл имаше въпрос дали това е този Саснал. Впоследствие се оказа, че картината не може да струва толкова много и да участва в търга.
Пример за политическата ни критики е пост за Барак Обама и два негови портрета с описанието „Аз съм бял‛. Присъединихме се към световната еуфория около кандидата за президент с нашето протестно изказване. Посланието е двусмислено: предлагаме да избелим Барак Обама, защото му желаем успех. Тази провокация беше отразена в един от най-големите полски новинарски портала, където се наредихме до най-големия полски стрийт-арт художник Петер Фус и американците Робърт Индиана и Рон Инглиш. Също така има много действия, които официално не са наши, но може да се подозира, че имаме пръст в тях. В резултат на това се зароди фразата, че това е „красналско‛ или „в стила на Краснал‛. Хората започнаха да подозират, че можем да си пъхаме носа на много различни места. Пускаме анонимна информация, организираме търгове в интернет портали, разпространяваме листовки и т.н.
Дали правим изложби? Добър въпрос. Мислили сме да покажем нещата си в Полша. За съжаление, понеже ние критикуваме системата, организирането на изложба би било много трудно. Но, ако това се случи, ще бъде независимо събитие. В Полша, за съжаление, има много силно влияние от Запада. Художници, които са популярни там, бързо се забелязват и популяризират тук.
По тази причина се опитваме да организираме действия, които биха показали на поляците, че техните Краснал са добри художници, признати и извън страната. Затова вече бяхме в Китай, предизвикахме Адам Жимчик на Берлинското Биенале да участва в нашия филм, свързахме се с Кристис’с (всички издания в Полша писаха за това), поканени сме в Лил и само след няколко дни се открива изложба в Маями с наше участие. Там ще покажем портретът на Славой Жижек – гуруто на полските леви сили.
Относно реакциите на нашите картини – художниците предпочитат да си замълчат, но техните защитници ни се противопоставят. Тази ситуация изглежда доста абсурдно и когато им липсват съществени аргументи, те започват да използват определения като „глупаво‛, „гадост‛ и др. Един млад критик изтрива всичките ни коментари от блога си, почти всички галерии отказват да направят наша изложба, въпреки че един от големите куратори има желание да я организира. Дискусията продължи по телевизията, в блогове за изкуство и политически форуми. Картини, имащи връзка с един от художниците, бяха купени от някакъв загадъчен човек
Да, някои от картините вече са продадени и въпреки факта, че тази форма на изразяване не е най-близката до нашата същност, тя е и същевременно най-комерсиална. За съжаление, понякога ще бъде възможно нашите творби да бъдат купени. Освен картината, изпратена в Маями, следващата, която ще може да бъде купена, ще бъде изложена на търга, организиран от фондацията Big Heart през ноември в Краков.
- Вашата позиция изглежда донякъде симптоматична за конкретната ситуация в изкуството в Източна Европа. На Запад художниците и интелектуалците са тясно свързани с лявата идеология, въпреки че връзката не е чак толкова активна, както преди няколко десетилетия. Но източноевропейските художници рядко се обвързват с идеологията и ценностите на левите. Критиката ви е съсредоточена най-вече върху неравновесната връзка между артистичния свят в Изтока и в Запада и върху създаването на ценности на пазара на изкуствата. Мислили ли сте къде е мястото ви в историята на този тип критика, не само на изток, но също и на запад? Мислите ли, че принадлежите на някоя традиция в критиката, или имате напълно различно и ново място с друга концепция и цел на тази критика?
- Ние правим това, което ни подсказва душата, и бихме предпочели критиците да ни поставят в правилната категория. Определенията им за нашата работа са много ценни за нас, като например твоята асоциация с Адорно, IRWIN.
Не мислим, че в случая е необходимо това разграничаване между Запада и Изтока, но сме забелязали някои сходства. Левите полски интелектуалци упрекват Жижек, че призовава към революция, но не казва каква точно и какво има предвид. Хората, които подкрепят нашите действия, казват, че сме тези, които нарочно преобръщат колата и не го правят, за да пострадат всички в нея, а просто за забавление. Правим го, за да насочим вниманието още веднъж към някои проблеми по интересен и провокативен начин. Зад тези провокации обаче се крие положително послание.
Мислим, че това описание също е подходящо за интерпретация на книгите на Жижек. Виждаме припокриване в начините, които използваме, за да преувеличим нещата. В този смисъл можем да подчертаем, че това, което правим, е лява идеология, защото ние представяме малцинството и се опитваме да направим нещо. В този вид революцията е по-истинска в смисъла, който влага Жижек в нея, отколкото от цялата дейност на полските леви сили, съсредоточена върху подобряването на стандарта на живот на средната класа.
Имаме усещане, че в момента създаваме новата ценност, действията ни са изпълнени с енергия – те са постоянно предизвикателство за ума. Доминират новите идеи и не сме толкова концентрирани върху целостта и продължението на критиката, а по-скоро върху самото коментиране. От друга страна, не сме сигурни дали преди нас в изкуството не се е говорило за същите неща. Това винаги е възможно, но ние не се чувстваме като последователи, а като създатели на наша нова стойност и ценност, наша собствена позиция. И в този смисъл сякаш сме от някое друго място, но мисля, че можем да намерим някой, с който да можем да говорим за подобни неща.
Превод от английски: Антоанета Йорданова
Разговаря
The Krasnals е полска група от анонимни художници, противопоставящи се на основни дефекти на полската художествена сцена. Безкритичното приравняване към западния художествен живот с неговите пазарни механизми, "модните" теми, скъпо продаващите художници са повърхността на техния прицел, зад която се крият комплексни проблеми на съвременното изкуство, които те повече или по-малко успешно се опитват да засегнат. Агресивна тактика на атака, критика, саботаж, копиране са част от методите, чрез които се опитват да привлекат внимание към важните за тях въпроси. Но те са интересни не просто защото слагат пръст в раната на изначалния антагонизъм, характеризиращ съвременното изкуство в условията на глобални пазари, но и заради самата им практика, базирана изцяло на отрицание и негативно творчество. The Krasnals изпъкват странно и противоречиво като разведряващо самовглеждане и анти-продуктивност на фона на една обща тенденция на политическа и обществена "ангажираност" на изкуството, което днес често безкритично се вживява в ролята да произвежда позитивен културен и социален смисъл.
- Свикнали сме да виждаме всякаква критика, вложена в произведенията на изкуството, но рядко някой художник се противопоставя така открито на артистичния свят и доброволно поемa ролята на страничен наблюдател. От доста време не сме забелязвали художници, чиято работа прави толкова явна критика към арт пространството. Сещам се за Александър Бренер например, но вашите действия изглеждат по-стратегически. Имате блог, също така създавате обекти – живопис, видео. Като за начало, можете ли да ни разкажете повече за това как виждате своето място в света на изкуството, а също и социалната си роля на творци като цяло? Как се самоопределяте по отношение на същата тази система, която критикувате?
- Да, нашата позиция наистина прилича на тази на странични наблюдатели, но не се отъждествяваме изцяло с нея. Решихме да бъдем независими от системата и пазара на изкуство, но трябва да е ясно, че ние не сме срещу него, а срещу лицемерието и лъжливите идеи, които се прокарват в този бизнес. Обичаме пазара и възможните печалби от него! Станахме аутсайдери, защото привидно свободният свят ни избута до крайните си предели, а ние не искахме точно това.
Ние създаваме наш собствен кръг, един собствен свят с негови си закони. Правим го чрез Интернет, който, за разлика от арт институциите, ни дава свобода на творческо изразяване.
Външната ни позиция ни позволява да критикуваме свободно компрометирания свят на изкуството. Включваме се активно и изцяло с критически поглед върху изяви, към които хората досега са се отнасяли прекалено снизходително.
Дразним се от художници, които в творчеството си използват теми, като Холокоста или нацизма, без да имат лично отношение към тях (напр. Вилхелм Саснал, Люк Тойманс). Използваме изкуствено създадените модни теми, които присъстват в арт пространството, имаме скептично отношение към големите идеи, изкуствено раздувани от маркетолозите в лицето на критици, търговци на произведения на изкуството и куратори.
Разбира се, има и изключения в съвременната история, като ‛Конспирацията на изкуството‛ от Бодрияр, дейността на Александър Бренер, Олег Мавромати и по-консервативните мнения на Кушпит. Но те нямаха голяма тежест сред огромната маса от дейности, диктуващи правилата в тази област.
Нашето творчество се зароди от усещането ни за безизходица в изкуството, от двуличието на големите идеи, които като цяло прикриват големия бизнес. Стигнахме до извода, че след като не можем да променим ситуацията, можем да прибегнем до анонимността и до друга самоличност, където можем неограничено да използваме по-дързък и остър език. Погледнати от тази перспектива, нещата съвсем неочаквано придобиват правилни пропорции.
Ние показваме, че независимото съществуване е възможно и сме пример за ефективна екипна работа, където непоколебимостта и добрият план носят резултати. Това е истински виртуален график, където всеки има своята роля. Точно както Йозеф Робаковски казва в интервюто за Polish Artluk: „Не е нужно да се изправяш лице в лице с тези, които вземат решенията сега. Възможно е да създадеш свое собствено пространство, да оформиш група, която би предложила напълно различен начин, по който да се тълкува изкуството. Ако тя е постоянна, силна и успее да се задържи, накрая ще победи. (…) Възможно е дори и с малко нахалство и чрез подходящото пояснение в кръговрата на изкуството да се усети свеж полъх.‛
Нашият проект е създаден, за да покаже лицемерието, което властва в изкуството в момента, но действията ни протичат на много различни нива. Критиката ни към съвременното изкуство прелива в политическа и социална. В наши дни това е един цялостен организъм и именно тези са главните му органи. Примери за това са събитията в Грузия, Китай, също така Солженицин, Homo Sovieticus и др.
В Китай Виелки Краснал участва в огромно събитие – Олимпийски изящни изкуства’ 2008, чийто патрон беше Китайската комунистическа партия и основната цел беше да се покаже величието на китайското изкуство и то да се използва като средство за национална пропаганда. Това преживяване ни показа разликата между комунистическото и капиталистическото отношение към ролята на изкуството.
В Кисловодск – мястото, където се е родил Солженицин, се срещнахме с граждани, които помнят времето на Сталин и са вярвали в комунистическата пропаганда в сферата на културата. Разговаряхме с тях и създадохме портрети в стила на академичния социалистически реализъм. Това преживяване се отрази в Homo Sovieticus и присъствието му в полското съвременно изкуство.
Ние не сме просто аутсайдери. Освен върху „The Krasnals‛, работим и официално като художници. Балансирането на ръба на няколко свята ни дава възможност да уловим поне фрагменти от действителността.
Не знаем точно какъв ще бъде резултатът от нашите действия.
- Вашите картини са интересни предвид позицията, която заемате като художници. Първо, заради избора на изразно средство - живописта несъмнено има висока пазарна стойност в момента. Образите, които използвате, са много близки до една пропагандна естетика. В същото време повечето от тях са римейк на вече съществуващи творби на художниците, чиято позиция критикувате. Тази тактика на повтаряне е интересна. Тук можем да използваме идеята за „свръх идентификация" (използвана също от някои критици, за да се опише работата на групата IRWIN и други художествени практики през тоталитаризма) като форма на критика. Можете ли да ни кажете нещо повече за това как функционира вашата собствена художествена продукция? Правите ли изложби и в какъв контекст? Получили ли сте вече отзиви от художници, чиито творби сте „коментирали‛?
- Относно изразното средство и посланието сме възприели подхода да използваме средствата, които употребяват нашите опоненти. Така че рисуваме по същия начин, по който и критикуваме. Използваме имитация, понякога езикът е остър и директен, но това е самата същност. Освен че рисуваме, пращаме имейли, прес информация, използваме рекламни трикове. Подсилваме объркването в еднородната медийна комуникация, отнасяща се до изкуството, политическия и обществения живот. Както каза Адорно, в тези времена истината може да излезе наяве само когато нещата се преувеличат.
Нашите дейности в изкуството напомнят културно изземване. Един от начините, по който правим това, е да заимстваме марки, които са вече известни. При тази стратегия използваме познати имена, за да влезем по-бързо в публичното съзнание. Лесно можем да бъдем намерени в Интернет. Проектът ни The Krasnals е тясно свързан с името на един от водещите полски художници в момента – Саснал, който е и пример за добре поднесен продукт на западния пазар. Критикувайки го, използваме неговите постижения и в момента няма човек в Полша, който да не свързва Саснал с Краснал и Краснал със Саснал.
Друго нещо, което правим, освен критиката на личности или събития, е да използваме имената, които търсачките откриват, и да се асоциираме с тях. Така вече сме се обвързали с Тойманс, Уклански, Солженицин, Барак Обама, Йоко Оно, Моника Сосновска, Бжежински и други.
Първата ни голяма провокация беше към Кристи’с, където в кореспонденцията с тях използвахме измислено име. Те не разбраха, че вместо картина на Саснал, ние им предлагахме на търг картина на Краснал. След дълга кореспонденция получихме документите, където беше написано името на Вилхелм Саснал. След като убедихме служителя на Кристи’с, че е станала грешка, получихме пренаписани документи с името на Виелки Краснал и оценката на неговата картина, която беше 70 000 паунда, а в следващия имейл имаше въпрос дали това е този Саснал. Впоследствие се оказа, че картината не може да струва толкова много и да участва в търга.
Пример за политическата ни критики е пост за Барак Обама и два негови портрета с описанието „Аз съм бял‛. Присъединихме се към световната еуфория около кандидата за президент с нашето протестно изказване. Посланието е двусмислено: предлагаме да избелим Барак Обама, защото му желаем успех. Тази провокация беше отразена в един от най-големите полски новинарски портала, където се наредихме до най-големия полски стрийт-арт художник Петер Фус и американците Робърт Индиана и Рон Инглиш. Също така има много действия, които официално не са наши, но може да се подозира, че имаме пръст в тях. В резултат на това се зароди фразата, че това е „красналско‛ или „в стила на Краснал‛. Хората започнаха да подозират, че можем да си пъхаме носа на много различни места. Пускаме анонимна информация, организираме търгове в интернет портали, разпространяваме листовки и т.н.
Дали правим изложби? Добър въпрос. Мислили сме да покажем нещата си в Полша. За съжаление, понеже ние критикуваме системата, организирането на изложба би било много трудно. Но, ако това се случи, ще бъде независимо събитие. В Полша, за съжаление, има много силно влияние от Запада. Художници, които са популярни там, бързо се забелязват и популяризират тук.
По тази причина се опитваме да организираме действия, които биха показали на поляците, че техните Краснал са добри художници, признати и извън страната. Затова вече бяхме в Китай, предизвикахме Адам Жимчик на Берлинското Биенале да участва в нашия филм, свързахме се с Кристис’с (всички издания в Полша писаха за това), поканени сме в Лил и само след няколко дни се открива изложба в Маями с наше участие. Там ще покажем портретът на Славой Жижек – гуруто на полските леви сили.
Относно реакциите на нашите картини – художниците предпочитат да си замълчат, но техните защитници ни се противопоставят. Тази ситуация изглежда доста абсурдно и когато им липсват съществени аргументи, те започват да използват определения като „глупаво‛, „гадост‛ и др. Един млад критик изтрива всичките ни коментари от блога си, почти всички галерии отказват да направят наша изложба, въпреки че един от големите куратори има желание да я организира. Дискусията продължи по телевизията, в блогове за изкуство и политически форуми. Картини, имащи връзка с един от художниците, бяха купени от някакъв загадъчен човек
Да, някои от картините вече са продадени и въпреки факта, че тази форма на изразяване не е най-близката до нашата същност, тя е и същевременно най-комерсиална. За съжаление, понякога ще бъде възможно нашите творби да бъдат купени. Освен картината, изпратена в Маями, следващата, която ще може да бъде купена, ще бъде изложена на търга, организиран от фондацията Big Heart през ноември в Краков.
- Вашата позиция изглежда донякъде симптоматична за конкретната ситуация в изкуството в Източна Европа. На Запад художниците и интелектуалците са тясно свързани с лявата идеология, въпреки че връзката не е чак толкова активна, както преди няколко десетилетия. Но източноевропейските художници рядко се обвързват с идеологията и ценностите на левите. Критиката ви е съсредоточена най-вече върху неравновесната връзка между артистичния свят в Изтока и в Запада и върху създаването на ценности на пазара на изкуствата. Мислили ли сте къде е мястото ви в историята на този тип критика, не само на изток, но също и на запад? Мислите ли, че принадлежите на някоя традиция в критиката, или имате напълно различно и ново място с друга концепция и цел на тази критика?
- Ние правим това, което ни подсказва душата, и бихме предпочели критиците да ни поставят в правилната категория. Определенията им за нашата работа са много ценни за нас, като например твоята асоциация с Адорно, IRWIN.
Не мислим, че в случая е необходимо това разграничаване между Запада и Изтока, но сме забелязали някои сходства. Левите полски интелектуалци упрекват Жижек, че призовава към революция, но не казва каква точно и какво има предвид. Хората, които подкрепят нашите действия, казват, че сме тези, които нарочно преобръщат колата и не го правят, за да пострадат всички в нея, а просто за забавление. Правим го, за да насочим вниманието още веднъж към някои проблеми по интересен и провокативен начин. Зад тези провокации обаче се крие положително послание.
Мислим, че това описание също е подходящо за интерпретация на книгите на Жижек. Виждаме припокриване в начините, които използваме, за да преувеличим нещата. В този смисъл можем да подчертаем, че това, което правим, е лява идеология, защото ние представяме малцинството и се опитваме да направим нещо. В този вид революцията е по-истинска в смисъла, който влага Жижек в нея, отколкото от цялата дейност на полските леви сили, съсредоточена върху подобряването на стандарта на живот на средната класа.
Имаме усещане, че в момента създаваме новата ценност, действията ни са изпълнени с енергия – те са постоянно предизвикателство за ума. Доминират новите идеи и не сме толкова концентрирани върху целостта и продължението на критиката, а по-скоро върху самото коментиране. От друга страна, не сме сигурни дали преди нас в изкуството не се е говорило за същите неща. Това винаги е възможно, но ние не се чувстваме като последователи, а като създатели на наша нова стойност и ценност, наша собствена позиция. И в този смисъл сякаш сме от някое друго място, но мисля, че можем да намерим някой, с който да можем да говорим за подобни неща.
Превод от английски: Антоанета Йорданова
Разговаря