Василий Аксьонов (1932 - 2009)

Отиде си един от най-бляскавите руски „шестдесетници“, един от митичните литературни пародисти на съветския модел. Интелигентен, смел, остроумен и талантлив, той експериментира с форми и жанрове, показвайки абсурда на живеенето през екзистенциалния дискомфорт, през поетиката на града и потреблението.

Василий Павлович Аксьонов е роден в Казан в семейство на партийни функционери. През 1937 и двамата му родители са изпратени в лагер, а той - в приют. После живее при роднини и едва през 1947, след като излиза от лагера, но продължава да е заточена в Магадан, майка му Евгения Гинсбург го взима при себе си. Срещата им тя описва в книгата си „Труден маршрут“, а той – в романа „Изгаряне“ (1975, излязъл през 1980 в САЩ). През 1956 Аксьонов завършва медицина в Ленинград, но през 60-те се налага като писател. Автор е на трийсетина книги, сред които повестта „Колеги“ (1960), романите „Звезден билет“, „Задръстената бъчвария“, „В търсене на тъжното бейби“, „Московска сага“, „Кесарево лъчение“ и др. Последният му роман, „Волтерианци и волтерианки“ (2004), е носител на руския „Букър“. Автор е на 8 пиеси и сценарии за 9 филма, последният от които - „Шутът“, предстои да излезе т. г.

През епохата на Хрушчовото размразяването Аксьонов се превръща в легенда. През 70-те, по времето на Брежнев, произведенията му са забранени в СССР, а на него му лепват етикета „антисъветски“ и „антинароден“. През 1977 започват да издават книгите му в чужбина (предимно в САЩ). В 1979 Аксьонов, заедно с Андрей Битов, Виктор Ерофеев, Фазил Искандер, Евгений Попов и Бела Ахмадулина, организират и списват списанието „Метропол“, което излиза в Щатите. В знак на протест срещу изключването по този повод от Съюза на писателите на Попов и Ерофеев, Василий Аксьонов го напуска, а през 1980 заминава за Америка със съпругата си Мая Кармен и е лишен от съветско гражданство. Там живее до 2004, преподавайки руска литература в различни университети. Там излизат и написани преди това негови книги, като „Остров Крим“, както и нови романи, сред които митичната трилогия „Московска сага“ (тв екранизацията от 2004 бе излъчена и по БНТ). За първи път след девет години емиграция Аксьонов посещава Москва през 1989, а през 1990 е възстановено съветското му гражданство. В последните години той живееше между Москва и Биариц.

Литераторът Владимир Березин пише за него: „Василий Аксьонов беше един от „живите класици“, невероятно популярен през 60-те и 70-те години. Славата му бе заслужена и се дължеше именно на текстовете, а не на биографията (прочее, достатъчно забележителна). Макар Аксьонов да бе нормален писател на своето време, самите му текстове бяха необичайни – това бе истинска младежка литература, лека и прозрачна. Тя е като въздуха на размразяването, където ледената свежест се смесва с размекнатата земя и съживяващите се дървета... Писателят изобщо е майстор на моделите – както в живота, така и в неговото изследване. Безжалостното време променя правилата на играта и се оказва, че победите ти са в миналото. Тоест, не се случва диалог между поколенията. Ценностите се изменят. Аксьоновският герой е типичен – не съвсем млад, тромав, но силен човек, разбиращ от музика и пиене, ценител на истинското приятелство и любовта. Този герой, престижен през 70-те и 80-те, в началото на ХХІ век сякаш е неадекватен. Малко е нелеп със своя кодекс на честта, с култа към върнатия дълг, с гордостта от издръжливостта на пиене. Сега жителите на мегаполисите поеха по пътя на здравословния начин на живот, а богатствата на мнозина са резултат от невърнати дългове...

Според писателя Борис Минаев, „Независимо от всички изпитания, Аксьонов беше винаги щастлив. Той просто бе от породата на щастливците – този кеф от живота, неотстъпният мирис на щастие от факта, че си жив, мирисът на път, на жена, на успех... Умението му да се наслаждава на живота, да го пробва на вкус останаха с него завинаги. Не знам дали Аксьонов може да се смята за „вечно млад, вечно пиян“, има ли изобщо такива хора, такива писатели, но усещането ми от прозата му бе точно такова. Дори не от прозата му – от него самия.“

Светла му памет!

К