Бохемът Георги Бояджиев-Бояджана

 

С всяка нова изложба Георги Бояджиев–Бояджана провокира зрителя с артистични закачки, подчинени на завиден със свежестта си професионален замисъл, с идеален баланс между енергията на цветовите съпоставяния, съчетаване на различните материали и разнообразие на композиционните решения. Биографията на художника респектира с ритъма на самостоятелните му изяви – почти през година той показва най-често в Пловдив, а също в София, Варна и Кюстендил, свои произведения.
„Пловдивската бохема”, в чиито редици в началото на 60-те години на ХХ век много активно, напористо и с талантливо присъствие навлизат неколцина млади художници с образование главно в областта на монументалната живопис, е средата на Бояджана, която му влияе силно и върху която той също оказва голямо влияние. Още от студентските си години Георги Бояджиев категорично заявява собствените си естетически предпочитания (дипломира се при проф. Георги Богданов през 1964). Художникът споделя, че между него и баща му – всепризнатият майстор Златю Бояджиев, чието творчество е в златния фонд на българското изкуство, никога не е имало творчески противопоставяния и ако нещо е притеснявало бащата, то не e бил избраният от сина път на освобождаване от конкретиката на образа, а фактът, че трудно се купуват абстрактни картини.
Бояджана работи „на един дъх” – не защото се страхува, че конкретното му вдъхновение би загубило непосредствеността си, а защото е експанзивна натура. С тази негова нагласа се обяснява и предпочитанието му към чистата звучност на акрилните бои, които карат художника да работи бързо и без излишни колебания по отношение на цветовите и композиционните решения.
Последните произведения на художника са пунктуално датирани. На въпроса защо прави това, той отговаря с лека насмешка, която е неизменна част от отношението му към изкуството и неговите създатели - за да не го крадат други автори. А подобни случаи е имал – например с един колега, който наскоро заявил, че е негов патентът за използването на асфалта в живописната техника. За Бояджана този експеримент е вече история – той го прави още в средата на 60-те години. Навярно този случай е повод в последната му изложба (Националния изложбен център, ул. „Шипка” 6, 28 октомври - 15 ноември т.г.) да бъдат включени няколко творби от периода 1965 – 1973, обединени в серията „Асфалти”.
В най-новата си серия голямоформатни платна Георги Бояджиев използва за основа разпечатки върху винил на увеличени цветни рисунки, правени на компютър. Постигнатият по технически път растерен ефект той обогатява, като живописва част от детайлите и прибавя колажирани елементи. Това съвместяване на различни изразни средства придава на картините съвременно звучене, което не е самоцелно в контекста на характерните за автора подходи към обогатяване на пластичността на творбите му.
За художника водещ композиционен принцип е играта с геометричните форми. Тя му дава неограничена свобода, която достига и до зрителите – пред неговите картини ние сме независими от конкретните смислови внушения. В цитираната изложба от 47 платна само шест имат названия, които обаче представят изчистена от разказвателност идея – осъвременени варианти на неосъществен конкурсен проект „Кукери” от 1963 за керамични пана за пловдивския хотел „Марица” или серията „Звяр” – различни интонации в интерпретирането на темата за вътрешното Аз. Един от тези „страховити” образи той е поставил на последната си визитна картичка – за да разпознаем в него едно много симпатично автопортретно изображение. Такъв е Бояджана – приятно заядлива личност с неуморима бохемска душа.