Фестивал на Висоцки в Полша

 

В полския град Кошалин завърши Осмият международен фестивал на документални филми, посветени на Владимир Висоцки. Фестивалът се проведе на 30 - 31 януари т.г. с участието на гости от Полша, Германия, Израел, Италия, Латвия, Литва, Русия, САЩ и Украйна. Прожекциите бяха съпътствани от концерти, в които песните на руския бард се изпълняваха от Том Мур от Ирландия, Викторас Пустовошс от Вилнюс, Вадим Новожилов от Рига и др. Изключително интересни лекции имаха американската славистка Ръби Джоунс и италианския писател Марио Алесандро Курлето.
Между представените филми имаше и неизвестни досега материали, като запис от спектакъл „Какво ново?” на варшавския театър „Квадрат” от 1978 г., в който песни на Висоцки, Окуджава и др., както и сатирични текстове на знаменити руски автори се изпълняват от най-изтъкнати полски автори. Друго „полско” откритие е кинопреглед от 1967 г., в който, наред с откъси от спектакъла „10 дни, които разтърсиха света”, полският кинооператор е заснел и сцени от приятелско събиране в дома на актьора Владимир Ивашов, по време на което Висоцки изпълнява няколко свои песни. Този материал стана част от представения на фестивала филм „Когда я вернусь...” (реж. Александър Ковановский, Игорь Рахманов).
Откривателка на тези безценни материали и организаторка на фестивала е директорката на единствения в Полша музей „Владимир Висоцки”, д-р Марлена Зимна.
Заслужава да кажем няколко думи на тази необикновена личност.
Висоцки не е вече между живите, когато тя като ученичка попада на неговото творчество. То впоследствие определя целия й интелектуален и професионален живот. 16-годишна, Марлена Зимна получава златен медал на олимпиада по руски език в Москва. После следва в Русия, защитава докторска дисертация, пише книги и превежда стихове – всичко под знака на Висоцки. През 1994 г. в родния си град Кошалин открива музей, посветен на артиста. Музеят и досега е частен и макар че площта, с която разполага, е невероятно малка (той се помещава в частната квартира на д-р Зимна), е между най-богатите и най-професионално водените музеи на този знаменит поет и артист. Експонатите в него, събирани от цял свят, са над 15 000: книги, плочи, видео- и аудиокасети, дискове, вестници и списания, писма и автографи, плакати и театрални програми... Особено ценен експонат е една от оригиналните китари на Висоцки.
Но да се върнем на фестивала. Вторият му ден мина пак с прожекции и срещи и завърши със спектакъла „Пробуждане” по повестта на Висоцки „Живот без сън”, представен от младежкия театър от гр. Курник. Преди това обаче бяха обявени наградите, присъдени с гласуване на публиката. Първа награда получи споменатият вече филм „Когда я вернусь...” – горчив размисъл за мечтите и въжделенията на бардовете (Владимир Висоцки, Булат Окуджава, .Александр Галич, Юрий Шевчук), за войните и страданията, за днешна Русия – чиято прожекция, според желанието на създателите му, бе посветена на паметта на Андрей Сахаров. Втора награда бе присъдена на творба на Олег Васин с непреводимото заглавие „Владимир Висоцки. О другу закавычным”, посветена на дружбата на поета с актьора и режисьора Иван Диховични. Лауреат на третата награда бе израелски филм по мемоарната книга на съпругата на поета Марина Влади.
Благодарение на музея „Владимир Висоцки”, Кошалин вече петнайсет година е столица на полските почитатели на този невероятен артист. Всяка година през януари, около рождения му ден, международният филмов фестивал го превръща в място за всички, чиито животът без песните и без поезията на Владимир Висоцки би бил немислим.
 
Варшава-Кошалин