Надлъгване, надцакване, побъркване...

 
„Мисия Лондон”, 2010, България/Великобритания, режисьор – Димитър Митовски, сценарий: Алек Попов, Деляна Манева, Димитър Митовски; продуценти: Димитър Митовски и Иван Дойков, оператор – Ненад Бороевич, музика – Константин Цеков, в ролите: Юлиан Вергов, Ернестина Шинова, Любомир Нейков, Георги Стайков, Ана Пападопулу, Томас Арана, Алън Форд, Дейвид Колингс, Стойко Пеев, Орлин Горанов и др.
На екран от 16 март в мултиплексите „Арена”, Cinema City, Синеплекс.
 
След натрупания опит в рекламата и двата късометражни „Заека” (с Камен Калев), показани в Седмицата на критиката в Кан, аниматорът Димитър Митовски атакува игралното кино със замах. Създаден по романа на Алек Попов, „Мисия Лондон” разширява периметъра на наблюдението върху безумието и е не просто европейска копродукция, а транснационален шарж на срутените стени между желано и действително. Хумор, разкрачен между Бай Ганьо и Бъртрам Устър, полага простотията на обитателите на посолството ни в Лондон или нелепостта на политическия ни елит върху терена на не по-свестните поданици на Нейно Величество, независимо дали са лордове, полицаи или гешефтари... Последните пък на свой ред експлоатират глобалната глупост, създавайки двойници за маниаци на Елизабет ІІ, принцеса Даяна, Ленин, Че Гевара... Всеизвестното българско измекярство зад граница се вихри из анархията на амбасадата ни, която заварва новият посланик (Юлиан Вергов), назначен на поста от президентшата (Ернестина Шинова). Той, естествено, колкото и да се старае да въведе ред в гафовете, е безсънно тормозен от своята мисия – да осигури присъствието на кралицата на патриотичен концерт с прием, организиран от българската първа дама. И се започва трескаво надлъгване, надцакване, побъркване и... измъкване.
Междувременно в пъзела от диващини пропаднал български актьор (Георги Стайков) се свързва с руската мафия в лицето на Батката (Павел Чернев) и донасят немалко главоболия на готвача-примат (Любомир Нейков) с патици, уловени в Ричмънд парк; руснакът е гръмнат в крачка, от ресторанта му изскача двойник, а полицията, редом с орнитолог, е по следите на водоплаващите птици с имплантирани чипове... Прекъсналата студентка Катя (Ана Пападопулу) нощува в посолството и си плаща като чистачка, иначе е стриптизьорка в бардак, където я вижда мениджърът на PR агенцията Famous connections (Томас Арана), убеждава собственика (Алън Форд) и я превръща досущ в принцеса Даяна – за развлечение на когото я поиска и може да си плати. До този тип услуги прибягва и посланикът, естествено, „открехнат” от пияния лорд (Дейвид Колингс) в клуба му. За апотеозния концерт с всичките атрибути на националистичния кич няма да спомена и дума. Следват три финала, а последният – в Москва.
С рамка Президентството и мелодията на „Една българска роза”, филмът нахакано се разхожда из Лондон с отскоци до София. От време навреме иззад хаоса изскача я Für Elise, я Charmless Man. Визията е клипово атрактивна. Сред цинизмите се чуват и остроумия. Рекламиран като „комерсиален проект”, „Мисия Лондон” е реализиран като такъв – комедия на ситуациите с английски титри, предимно английска реч, добри англоезични актьори, симпатични Юлиан Вергов и Георги Стайков... Но монтажът е бъбрив, някои теми са преекспонирани, други са подминати, а повечето от нашите актьори не излизат от телевизионния си формат. За да бъде разбран от публиката, Митовски се е отказал от абсурдизма на „Зайците”, ужасно адекватен на „Мисия Лондон”. Според мен е сбъркал. От друга страна пък е направил гледаем жанров филм. И това е добър знак за киното ни.
Гледах „Мисия Лондон” в рехава зала. Смяхме се малцина. И не толкова често, колкото ми се искаше.