Логика без оглед на логическата мода

 

Добрин Спасов, Логика, основана на онтология,
Изд. „Изток-Запад”, София, 2010, 23 лв.
 
Всяка книга е предизвикателство. Философските – още повече. Онто-логическите – най вече. И това е така поне по силата на две, иначе разнопосочни по произход, основания. На първо място, заради тематичните нива, през които обхождат – екзистенциално травматични, защото са необозрими, и категориално непроходими, защото са дефинитивно непроницаеми. И на второ, заради следите, по които читателят се ориентира в текста. Често смътни и подвеждащи, но винаги неумолимо отпращащи всеки прочит в безизлазните пространства на фрагментарността.
Въпреки че вероятно изглежда иначе, изговарям без особена патетика тези думи. Правя го повече притеснен, тъй както се притеснява онзи, комуто е отредено да възвести за нещо важно и смислено, а думите му са оскъдни. За нещо, случващо се в момент, когато и пред част от публика, за която смисълът е станал ежедневие, а търсенето му – бутафория. Притеснен от това да не би с изричането да сторя път и така да помогна да отмине едно вече явявало се, макар и в по-пестеливи форми, философско събитие.
Преди повече от месец издателство „Изток-Запад” пусна на пазара книгата на професор Добрин Спасов, озаглавена Логика, основана на онтология. Книжното тяло респектира както със своите повече от 600 страници, така и с прецизния подбор на съграждащите го текстове. Съдържателният поглед разкрива намерението на съставителя Деян Деянов да открои „философската задълбоченост” на един „силен философски характер” във „време, в което благоразумието на интерпретаторите е предпочитано пред смелостта на новаторите”. Накъсо: въпреки логическата мода, целта е да се очертаят „дълбоките мотиви, насочили биографията на Спасов като философски логик”, лаконично формулирани така – „от онтологическа решимост към логически решения”. Намерението се оглежда и в структурата на книгата – три раздела, въведени от интервюто „Общата теория на отношенията като залог за философската логика” и окръглени от статията „Безграничното е ... без граници”.
Първият раздел включва Анализ на познанието, текстът, в който са концентрирани, не би било пресилено да се каже, най-важните логически открития на професор Спасов. Без да влизам в логически детайл, бих искал да ги откроя в следната редица – от подозренията в психологизъм спрямо схващането на Ръсел за „смисъла на отношенията”, през култивиране на „синтетичното понятие за релационно свойство”, за да се стигне до една оригинална и цялостна изследователска програма, именувана „теория за вътрешно-външния характер на отношенията”.
Вторият раздел съдържа Учебникa, по който вече трето поколение се учи на (по) логика: Символна логика. Нашият, на български, учебник по логика е различен не просто с това, че вече е вписан сред най-високите регистри на интелектуалното. Отличава се не само с ерудицията на своя автор, отнесъл „следствията” на теориите си към „модерната формална логика” и така достигнал до „критическо преосмисляне на нейните философски основи”. Отличава се и заради това, че сякаш заставя читателя да се откаже от него, да го изостави, за да се обърне към собствените си мисли и едва след като сам е стигнал донякъде, отново да го потърси, за да учи чрез него.
В третия раздел са обособени статии на професор Спасов, публикувани през периода 1997-2007 г. Обединението им в тази формация е както щрих към интригуващата физиономия на автора сред философско-логическата разноликост, така и възможност за читателя да открие новите акценти, които той поставя при връщането си към проблемите на философската логика.
Повече от месец вече от витрините на книжарниците към нас с непресторена взискателност поглежда текст, представляващ многоизмерно предизвикателство пред всеки мислещ човек. Текст, за който устоялите на неговия поглед вече смътно се досещат, че е повече от собствената си текстуалност.
Повече е, защото поне две от частите, които го съграждат – Анализ на познанието и Символна логика – отдавна са в рубриката „класически”, отдавна са с ранг на „философско събитие”. Като такива, техният принос за конституирането на една неукрепнала, някак дифузна, но все пак различима логическа общност е неомаловажим.
Повече е, защото е сводът, върху който прохожда и под който минава, за да получи при-частие, споменатата общност. Защото свежда, т. е. съединява в един двоен смисъл. Веднъж, като укрепва темпоралния разлом, който обикновено насищаме с рутинните първо и второ издание. И втори път, като съгражда от аморфните хуманитарни късове солидна конструкция, по чиято логическа орнаментика, надявам се, ще внасят детайл нови читатели и последователи.
Повече е, защото вече е породил смисъл, защото днес ни провокира да го преоткрием и защото, убеден съм, ще продължава да упътва търсещите.