Минчо Минчев на 60

 

Георги Димитров:
Не мога да повярвам! Моят приятел и колега, големият български цигулар Минчо Минчев навърши 60.
Колко бързо отлетя времето от момента, в който седяхме на брега на Варадеро с бутилка ром (имахме концерти в Мексико и Куба) и мечтаехме.
Мечтаехме да бъдем заедно на концертния подиум... И много често това се сбъдваше, защото с Минчо музицирането е романтично партньорство - вдъхновено, но и толерантно. И никой не може да откаже да участва в подобен празник.
Има много добри цигулари у нас, но той за мен носи печата на първите. Не само в професионално, но и в морално отношение той защитава традицията на цигулковата ни школа, тази на Нeдялка Симеонова, Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, Петър Христосков и др.
И днес, в деня на своя юбилей, той е същият (може би малко по-сприхав, малко по-изморен), но за мен той си остава момчето с непокорния перчем от ''...горе на черешата'', ритащо топка с кварталните хлапета.
Не остарявай, момче, и не оставяй този прекрасен инструмент, за който си роден!
 
 
Екатерина Дочева:
Да си цигулар, да си музикант означава да настроиш целия си живот към изискванията на инструмента, на музиката. Да постигаш. И колкото повече постигаш, толкова повече да се подчиняваш. Изключителният живот на Минчо Минчев в различните му етапи постоянно ни напомня, че изкуството е колосален труд, постигане, служене.
Най-напред той бе изумително талантливият млад цигулар-чудо със светкавичния ум и пръсти, със спечелени много авторитетни международни конкурси. Превърна се в Цигуларя с повече от 100 концерта на сезон, жаден да изсвири колкото се може по-добре и колкото се може повече репертоар. Тогава трайно влюби публиката в себе си. Бе и остана до днес, не, завинаги, неин фаворит. Съвсем естествено влезе в световната фамилия на цигуларите. Кой би се лишил от присъствието на колега с такъв тип слънчева енергия, от възможността да се сближи с толкова надарен свише музикант и толкова широко скроен човек...
Етапът на музикант с голяма кариера съвсем естествено го отведе към следващия. Минчо Минчев се превърна в харизматичния, свирещ педагог. В този, също безкраен, процес отново надделя талантът му да не се задоволява с нормалното. Да създава норми. Не случайно първият майсторски клас в България бе организиран от него с професор Ифра Нийман още през 1984 г. на фестивала “Варненско лято”.
Знае се отдавна, Минчо Минчев е изумителен педагог. Той щедро раздава на своите ученици необятните си познания: от най-дребния детайл в пиесата до паралелите със световни културни явления. Изисква учениците му да са не само инструменталисти, но и артисти, хуманисти, личности. И подхожда към всеки свой ученик като към способния, избрания по-млад колега, длъжен да влезе активно в диалога, в процеса. Понеже винаги е във форма, той е с цигулката във всяка минута от своя урок. И поставя музиката, стила, творбата в съответния културен контекст. Така възпитава музиканти с широк кръгозор и с отношение към културните процеси. Неговият личен инструментален пример продължава да бъде върховна цел за учениците му. Неотклонно “седи” в главите им с концертите, които продължава да изнася – и като солист, и като камерен музикант. Състезанието с музикант като него е още едно предизвикателство в развитието на младите цигулари.
Музикант, педагог, общественик, институция – всичко това е Минчо Минчев. От десетилетия щедростта на този мъж с ренесансово мислене и психика, който сякаш е дошъл на земята с няколко мисии, чертае и закриля пътя на десетки най-талантливи музиканти. Той създаде целенасочено и последователно естествен мост от и към България или от и към останалия европейски свят. Мащаб, принципност, духовна сила, отговорност – колко са такива личности във века на прагматизма. Колко от тях са българи?
Да бъдеш Минчо Минчев в днешния свят – дали съзнаваме какъв дълг е това. И какъв кръст!
 
 
Емил Табаков:
Първият ми контакт с Минчо Минчев - не запознанство, а контакт - бе,когатоРусенската филхармония с Илия Темков бе направила конкурс за млади изпълнители. И на този конкурс се явяваха такива музиканти, като Минчо Минчев и Петър Делчев. Моят баща беше предоставил къщата ни да репетират заради пианото – и Минчо идваше да свири у нас. Тогава стана лауреат и оттогава са ми първите впечатления от него.
По-нататък пътищата ни започнаха да се преплитат все повече и повече професионално, а заедно с това – и приятелски. Не мога да се сетя за друг музикант, с когото да съм имал повече съвместни концерти... Това са безброй свирения из целия свят – Америка, Япония, Европа. Къде ли не сме имали с него турнета... И колко футбол сме изиграли, колко футболни топки сме спукали между концертите…
Аз обичам Минчо. Не само защото е светъл човек - намира с всеки общ език, с всички е добър събеседник… (Аз не съм такъв, не мога да бъда приятел с много хора. Характер!) Обичам го, защото е артист и музикант, на когото му е пределно ясно, че на сцената, когато свири с оркестър, т.е. с други музиканти, не може да не си сътрудничи с тях. Той много добре знае, че това изкуство го правят много хора заедно. Има едно прекрасно разбирателство между мен и Минчо – на тези многобройни концерти винаги съм имал (и продължавам да имам) чувството, че мислим по еднакво за музиката, която изпълняваме. И удоволствието, което той доставя на човека, с когото музицира, е в това, че има изключително добро съвместно мислене. Оттук тръгна и голямото ни приятелство. Когато музиката ви обединява, неусетно с този човек ставаш добър приятел и извън сцената.
Имам чувството, че Минчо е може би единственият човек, на когото бих могъл всичко да кажа. Тази връзка между нас е много силна и оттам е и огромното удоволствие за мен да правя музика с него.
Да е жив и здрав! И да ни радва още дълго с присъствието си!
 
 
Майкъл Рол:
За мен е голямо удоволствие да поздравя моя велик колега и приятел Минчо Минчев по повод 60-ия му рожден ден.
Всъщност, моята съпруга Юлиана Маркова го познава по-отдавна от мен. Тя го помни като бляскав 15-годишен ученик, след това са били състуденти в София.
Разбира се, ние всички знаехме, че Минчо ще стане един от големите световни цигулари. Имал съм привилегията не само да съм с него на сцената, но и да го наблюдавам в по-тесен кръг как работи с млади музиканти от около 20 години във Висшето училище „Фолкванг” в Германия.
Неговото отдаване на студентите му и тогава, и сега е легендарно, а енергията и устремът му галванизираха живота и кариерата на безброй млади цигулари. Любовта, която изпитва към страната си и специално към нейните млади таланти, той не пропуска да покаже всеки път. Ние наистина ще празнуваме рождения му ден днес и аз съм сигурен, че всеки почитател на музиката в България ще пожелае да се присъедини към мен с пожеланието “Честит рожден ден и за много години!”.
 
 
Робърт Коен:
Минчо Минчев е човек, пълен с неостаряваща енергия, греещ ентусиазъм и блага мъдрост. В продължение на много години съм имал великото удоволствие да слушам изпълнения на Минчо и да свиря с него камерна музика и с оркестър. Винаги е показвал неизтощим апетит за изследване на дълбините на музиката и на начина, по който би могла да бъде предадена на хората. Неизчерпаемата му енергия се проявява и в желанието да помага на младите музиканти, да ги учи да надминават другите.
Всеобхващащата топлина и щедрост на Минчо като личност, неговият проницателен и чувствителен усет към другите съвсем точно рефлектират в начина, по който той прави музика. Винаги, когато съм репетирал и свирил с него на сцена, съм откривал великолепно съчетание от внимателно обмисляне и невиждана спонтанност. Все едно, влизам в света на всеки композитор в компанията на голям приятел – и се наслаждавам на шанса да откривам и споделям всеки миг на красота, на трагизъм, на страст и въодушевление в едно.
Да си на сцена заедно с Минчо, да правиш концерт с Минчо е извор на огромно вълнение. Той сграбчва момента, атмосферата, публиката и партньорите си музиканти в общ напрегнат фокус. Неговата вяра във важността на този момент и в това, как властта на музиката ни свързва - всички заедно - е убедителна и възвишена. Прави така, че да усещаш доверието помежду ви. И в същото време, да виждаш как всеки момент от съвместното ви музициране живее и се обновява.
И след всеки концерт ние изведнъж разбираме, че свиренето ни заедно е било празнуване, което ще помним и ще ценим. Чувстваме се издигнати, наситени с емоция. Това са много специални преживявания. Сигурен съм, че Минчо предава такива чувства на много от своите музикални партньори. И това е само един от многото му таланти.
 
 
Светлин Русев(художника):
Навремето, не само поради липса на „жизнено пространство”, но и на артистично, Минчо Минчев за кратко време репетираше в ателието ми на улица “Врабча” 18. Бяхме си разпределили ателието – той, с крехката и нежна цигулка, в помещенията на горния етаж, а аз, с четките, боите и огромния статив – на долния. Не помня за къде и какво репетираше Минчо, но артистичното му присъствие изпълваше пространството в ателието с някаква необичайна атмосфера, в която звук и цвят, тон и линия се срещаха и разминаваха, отново събираха и притихваха като душите на идващите и заминаващите, изпълнени с тъга и надежда, с която ни даряват само чистите и благородни сърца. Аз на долния етажмажех и стържех, замазвах и отново започвах върху измореното платно, търсейки чрез багрената материя нематериалното! А там, горе, на горния етаж, съдбата ни беше дарила с Минчовата цигулка, която разговаря с Бога, изпраща ни вълнуващи и необясними послания, които разтърсват душата, издигат я в светли сияния и захвърлят в мрачни бездни, за да я върнат отново, преродена и чиста...
Кога и как се е родила идеята за портрет на Минчо, не помня, вероятно винаги е била в мен...
От време на време се изкачвах на пръсти на горния етажс покана за кафе, а там един мъж, отнесен някъде много далече – там, където само той може да стигне, раздираше с лъка пространството и като в могъщата фреска на ренесансовия художник разпределяше мрака и светлината!
Но всъщност, истинския портрет, откакто е хванал цигулката, Минчо сам го рисува с вечност...!
 
 
Светлин Русев(цигуларя):
Минчо Минчев е пример за всички музиканти, не само със забележителните си постижения в изпълнителската и педагогическата дейност, но най-вече като човек (което за мен е по-важно, отколкото като цигулар/музикант). Той е изискан и елегантен, с брилянтен мозък и маниери. Изпитвам искрено възхищение и благодарности за всичко, което съм научил от него. Честит юбилей!
 
 
Янг-Чанг Чо:
Минчо е мой колега и приятел, мой музикален партньор - той е най-прекрасният във всяко отношение. Във всеки един смисъл на това определение. И по всеки начин, който човек може да си представи!
Честит рожден ден!