Ходене по буквите

 

Рейналдо Аренас. “Преди да падне нощта”. Превод от испански Стоян Йорданов - Т.Хр.Йорд. ИК “Жанет 45”, Пд., 2010, цена 14,99 лева
Киноманите очакваха този превод след едноименния филм на Джулиан Шнабел с Хавиер Бардем в ролята на Аренас. За въплъщението си в кубинския хомосексуален писател Бардем е номиниран за “Оскар”, печели награди във Венеция и Торонто, както и наградата на американската критика. Самата автобиография, рецензирана от Марио Варгас Льоса: “Това е едно от най-вълнуващите свидетелства, написано на нашия език, за потисничеството и бунта” - не ви ли напомня тъкмо мотивите, с които Нобеловият комитет присъди наградата си на перуанския маестро. “Преди да падне нощта” белязва читателя още с първата страница, в която двегодишният Рейналдо яде пръст и удивен изхожда глисти, а няколко страници по-късно, вече юноша, изнасилва петли, кучета... В монументалния текст срещаме безброй образи на безразборно гей общуване - най-голяма възхвала на сексуална свобода, при която привидно недопустимото удоволствие е леснодостъпно, непринудено и... дори неизбежно. Ако бъдещият читател ми се предовери, ще реши, че от книгата се лее сластна боса нова. Нищо подобно, “Преди да падне нощта” издава воя на Шостакович. Не съм попадал на така жива критика срещу режима на Фидел Кастро и полицейските му методи да заглуши естеството на плътта, непризнаваща ограничения. Най-смазващите фрагменти в книгата са посветени на затвора “Моро”, където Аренас попада по обвинения за идеологически отклонения и непозволена от правителството на Кастро публикация на романите си в чужбина, а всъщност заради открита хомосексуалност. Затова “Преди да падне нощта” е разобличение на биополитиката на един режим, но и на поддръжниците му - от левичарски професори в Щатите до Габриел Гарсия Маркес и Едуардо Галеано. Аренас не само демаскира скритите хомосексуални във властта и връзките им с тайните служби, не само доказва, че границата между хомо- и хетеросексуалност бива прекосявана непрестанно, но и успява да го стори с магическа пестеливост, без стилистичните превземки на друг гениален затворник - Жан Жьоне. Автобиографията на кубинеца принуждава да очакваме превод на романите му преди световната слава. Прочее, болният от СПИН 47-годишен Аренас се самоубива през 1990 г. в Ню Йорк, признавайки в прощалното си писмо: “Куба ще бъде свободна. Аз вече съм.”
 
Антоанета Радославова-Дойчева. “Музиката в Българското радио 1930-1944” Издателство “Петко и Пенчо Славейкови”. С., 2010, без отбелязана цена
Монографията е с решаващата препоръка на незабравимия проф. Веселин Димитров: “Четиринайсет години са твърде много от живота на едно радио, особено когато то е национално. Антоанета Радославова се представя пред нас като изследовател в полето на историята на Българското радио - повече от половин век най-силен възпитател на музикални вкусове, създател на музикална култура. Защото тя е доказала, че ако Радиото е образувало аудитории от раждането си до днес, първопричина за това голямо постижение е била и е музиката”. Да му се доверим.