Новите будители идат | web 2.0

 

След като чествахме годишнина от появата на мрежата (Internet), добре си е да помислим и за паяжината (web), особено в контекста на едно скорошно събитие, т.нар. Webit Expo & Conferences 2010, състояло се между 27 и 29 октомври в НДК, София.

Според информацията на собствения му сайт, това е ... най-голямото събитие за дигиталната индустрия на Централна и Източна Европа (над 5100 регистрирани присъстващи от 21 държави), а ...топ лектори от цял свят и региона превръщат програмата в най-големия образователен форум на Европа за дигиталната индустрия.

Организациите, осъществили този форум, са е-Академия и Webit Ambassadors  - две божем институции в web-а, за първата от която не откриваме почти никаква информация в търсачките, а за втората научаваме, че има за цел да среща всепризнати професионалисти със задълбочени познания, ноу хау и опит в областта на издателската дейност, дигиталните пазари, рекламата, маркетинга, социалните медии и връзките с обществеността. Резултатът от това трябва да е окуражаване на развитието на дигиталната индустрия в Централна и Източна Европа и промотиране и опазване на интересите на дигиталната индустрия.

И това е така, защото очевидно дигиталната индустрия е хлябът наш насъщен.

Колко пъти дотук се наложи да спомена оксиморона „дигитална индустрия“? Та нали тъкмо дигитализацията деиндустриализира икономиката, сведе производството на продукти за консумация, в това число и на дигитални, до минимум за сметка на нарастването на „производството“ на всевъзможни услуги поне в тази част от света, която се счита за по-цивилизована. Старомодната, но все пак неизбежна манифактура, произвеждаща всичко онова, което може да се продаде опаковано на пазара и което, грубо казано, ни храни, облича и поддържа живи, акостира по разни отдалечени крайбрежия и този факт е не само залегнал в сърцето на настоящата криза, но е и пренебрегван с непонятно усърдие от пропагандаторите на тази същата web 2.0 икономика у нас.

В ситуация на глобален срив, не подминаваща и образованието, няма как да не пожелаем да узнаем също така каква точно просветителска дейност се е развивала по време на тази Webit конференция, толкова повече, че организаторите поставят акцент върху нейната образователност. Ето първите няколко просветляващи заглавия в афиша:

„Как да преструктурираме една традиционна рекламна агенция, за да се справи тя с 2.0 света“, „Реалната консуматорска перспектива в мобилната реклама“, „Предизвикателството на социалните медии“, „Как агенциите променят своите бизнеси в отговор на технологичния и икономически натиск, засягащи консуматорите и нашите индустрии“, „Разкриване на потенциала на мобилната реклама“, „Визията на медията за бъдещето на рекламата“, „Отвъд банера“.

Да продължавам ли? Не добивате ли странното усещане, че цялата тази смъртна скука, поднесена с назидателен тон от загладени лекторчета с очила в рогови рамки, има една единствена и много висша учебна цел: как всички онези браншове, виновни за кризата, да оцелеят в нея.

Втора dotcom катастрофа няма да последва, бъдете сигурни. Така, както „отворената“ web 2.0 не успя да отвори и прочисти мрежовата екосистема от заразилия я вирус на комерсиализма и безогледния копирайт, а само ги накара да мутират, така и семантичната web 3.0, призвана да опази смисъла в потопа реклами, няма да го направи.

Може би трябва тепърва да се готвим да мутираме и ние. Като вид.

През юли закриха прочутия Център за изследване на модерната европейска философия в Мидълсекс, но светът не свърши, нали? Същото се било случило и с хуманитарните дисциплини в Съсекс - и какво? В Ирландия полицията пребила някакви студенти, решили, че следването трябва да е безплатно? Така им се пада! Най-старият университет у нас бил излишен? А нима не е?

Бъдещето е пред нас, хора! Променяйте се и ставайте все по „френдли“, все по „смайлинг“. Гледайте напред и се просвещавайте.

Ето в заключение един трогателен в нищетата си, „празнично замислен“ пасаж от блога на една от първите в интернет (а може би все так в web) у нас:

замислих се кои са днешните будители...

да, за разлика от учителите и учените, предприемачите очевидно имат шанс – ако стартират бизнеса си не с основната идея да печелят пари, а с желание да променят света.