Сбогуване с Атанас Славов

 

Атанас Славов (25 юли 1930 – 4 декември 2010) беше „изследван” повече от службите, отколкото от литературоведите: на пленум през 1963 г. Тодор Живков основава критиката си върху “упадъчните” западни влияния в съвременната българска поезия и чрез примери от сложената вече под печат книга на Славов “Стихотворения 1962”. След 32 отрицателни рецензии в софийската и провинциалната периодика, стихосбирката, позната само от публикувани в “Литературни новини” извадки, не вижда бял свят. Обруганите текстове са публикувани едва през 1980 г. в Мюнхен под заглавие “Стихотворения 1962 – Порнографска поема 1968”. И именно от „порнографската” поема днес наследяваме един знаков стих; стих-убийствена критика на ситуацията на интелигенцията в България по това време: “Те не са влюбени, но как се любят.”
Митологията около Атанас Славов включва и присъда за невъзвращенство: в средата на 70-те той избира свободата. Свободата да разсъждава неподражаемо на глас по “Свободна Европа”, BBC и “Гласът на Америка”, да списва в "Крисчън сайънс монитор" и "Вашингтон пост", да почита в книги любимия си Петър Дънов... Благодарение на разнородните му дейности (семиотик, стиховед, антрополог, кулинар, та дори съставител на англо-цигански речник), дефиницията за енциклопедист търпи сериозни разширения. Или просто Славов смогваше да пише и приказва само за това, което го кара да се чувства искрящо жив, саркастичен дори в благостта си, сливенски възрожденец от Щатите...
Атанас Славов беше не само автор на “Култура”, но и скъп наш приятел. Ще ни липсват жилавите статии, в които езикът профучава безпардонно над всички стилови регистри, ще ни липсват опаките твърдения на будния му ум, ще ни липсва гледката как разпердушинва фалша на политическата коректност. Ще ни липсва злободневната му свобода.
И дано миналата събота да го е сполетяла “благодатта отделната частица/ да стане част от цялото”.
Култура