Аз съм вашият човек

 

Мислех си, че ако не отида тази година на турне, няма и да го направя, когато стана на 75. Въпросът беше - сега или никога... Както казват ирландците - с помощта на Бога и на две ченгета, и турнето може да продължи... И ето, сега ме изпращат като пощенска картичка – от едно място на друго. Прекрасно е
На 11 декември 2010 г. в Лас Вегас завършва тригодишното световно турне на Ленард Коен: 247 концерта на три континента, с непрестанния лайтмотив в спектаклите му - Dance me to the end of love, който безотказно възпламенява у публиката (на възраст между 18 и 80 години) вихър от емоции и фойерверки.
 
За големия канадски поет и музикант Ленард Коен последните няколко години са твърде богати на събития. През 2006 г. излиза последният му сборник “Книга на копнежите”, документалният филм “Ленард Коен: Аз съм вашият човек” с негови интервюта и концерт на световни звезди, изпълняващи хитовете му. После Филип Глас[1] написва музиката по “Книга на копнежите” и я изпълнява на фестивала „Илуминато”, а през 2008 г. Коен заема своето място в Почетната зала на рока. След това следва международното му турне, а в момента и в Канада, и в Европа се показват изложби с негови илюстрации.
Интервютата му се броят на пръсти и той си остава такъв, какъвто е - отделилият се от света мълчаливец, “гангстер на любовта”, аскет и чувствен скитащ евреин и будистки монах, който, въпреки перманентната си депресия, подчертава, че независимо от нея, желанието за живот е винаги по-силно. И затова живя и живее хиляди животи.
През 1961 г. публикува стихосбирката „Кутийка със земни подправки”, която го прави известен и в Северна Америка, и в Англия. (На корицата на изданието от 1968 г. пише: възторжен празник на нежна и еротична любов от блестящия млад поет, фолк певец и автор на “Красивите неудачници”). Това е втората му книга, за която отзвукът в „Бостън Глоуб” е: Джеймс Джойс не е мъртъв. Той живее в Монреал под името Ленард Коен. Първата му плоча “Песните на Ленард Коен” от 1967 г. (темите в нея са заимствани от европейски фолклорни мотиви, госпел и рок) е първият му сериозен успех – година след това той вече е световна звезда. Междувременно е издал няколко сборника със стихове и два романа, защото истинското му призвание е писането. Както сам казва –да е певец на сцена е чиста случайност, която продължава и до днес да го удивлява. Въпреки огромния успех и предвид факта, че песните му са изпълнявани от Джоан Бейз, Ник Кейв, Джо Кокър, Боно, Елтън Джон и много други, а освен това и Боб Дилън му посвещава албума си Desire, Ленард Коен не е типичен представител на шестдесетте - той е типичен представител на себе си и такъв остава и до днес. Омайващата комбинация от магнетизъм на самотен поет, черна ирония на градски екзистенциалист, хитра усмивка на будистки скитник с нетипичен монохорден, неописуемо чувствен глас и покоряващо сценично присъствие препълни редица зали по света, въпреки цените на билетите - между 250 долара и 170 евро (и 400 евро на черно).
През деветдесетте години Ленард се оттегля в дзенски манастир в Калифорния, тъй като по онова време, както сам признава, почти постоянно страда от депресия. В манастира той е ръкоположен за монах под името Дзикан или Мълчаливият. Той избира Калифорния не заради слънцето, палмите или всичко онова, което го прави особено привлекателно място, а защото Калифорния е краят на света, есенцията на Апокалипсиса... общество в състояние на разпокъсаност.
Понякога се чудех дали отново ще пея на сцена. Не че правех трагедия от това, но докато си оправях леглото или готвех (бях готвач в манастира), си казвах: “Както изглежда, това е животът ми и повече никога няма да пея на сцена, с това е приключено, край!” От време навреме поглеждах към китарата си. Все още пишех песни. Но идеята за предстоящо изпълнение пред публика започваше да избледнява, спомня си той в едно от редките си интервюта за монреалския ежедневник “Ла прес”.
По същото това време финансовият му мениджър Кели Линч му отмъква 5 милиона долара и въпреки че през 2006 г. Коен спечелва делото във Върховния съд на Калифорния, Линч така и не отговаря на съдебната призовка и поетът бива разорен. Ето защо той най-открито и откровено заявява, че му е необходимо турне, за да си осигури пенсия.
Положителната страна на случилото се бе, че ме върна сред света. Бях се оттеглил от него. Не препоръчвам на никого духовната практика “да загубиш всичко”, макар че ако ви се случи, тя съдържа доста съзидателни елементи.
Парите са си пари, но изкуството е отдаване.
И така след 15-годишно оттегляне от света, на 74-годишна възраст, малко по-прегърбен, с филцова шапка - реквизит и метафора едновременно, заобиколен от деветима прекрасни музиканти и три вокалистки с херувимски гласове, Ленард Коен кара, понякога доста различната публика и в Америка, и в Европа, и в Австралия, и в Азия, да става на крака, забравяйки за възрастовите и за всякакви други клишета. А жлъчните подмятания в част от френската преса по адрес на търговската страна на начинанието с нищо не накърняват невероятния успех на Коен нито в парижката зала „Олимпия”, нито където и да било другаде в цяла Франция.
“Suzanne”, “Everybody Knows”, и “Dance me to the End of Love”, и “First We Take Manhattan”, и ”Hallelujah” възпламеняват почитателите му от всички възрасти, а той им се отдава изцяло в продължение на 2-3 часа. После, извикан на бис, той смутено, но и с ирония обяснява слизането си от сцената преди 15 години, както и духовните си търсения: Бях един 60- годишен хлапак с луди мечти, а малко след това добавя: Знам, че цените са високи, но няма да останете разочаровани.
И наистина, никой не остава разочарован. Ленард Коен пее, танцува, рецитира. Усвоявайки всички техники и трикове на занаята, той се забавлява хем да ги пародира, хем да ги пресътворява с все същия полусериозен и полуизвиняващ се тон на човек, който постоянно се чувства неудобно заради цялата шумотевица около него. И въпреки твърдението му: Ние не контролираме шоуто (в космически смисъл), сценографията е изпипана и подчинена на желязна манастирска дисциплина, a изпълнението и мизансценът само на пръв поглед изглеждат небрежно спонтанни. (А и не трябва да се лъжем, че независимо, че е монах и че е на 76 години, Коен остава във фантазиите на всички онези жени, чието съзнание и тяло са били докосвани от поезията и музиката му.)
Илюстрациите му към “Книга на копнежите” , както и други негови рисунки, са излагани в Англия, Франция и Канада и събуждат ирония и у сина му Адам: Ленард Коен е преуспяващ музикант, поет, художник, който излага творбите си... А какво ли ще е следващото му поприще? Какво ще кажете за грънчарство?
А за ново турне – какъвто слух, почти потвърден, се носи? Но до тогава:
Тишина./ И по-дълбока./ Щом щурците/ се колебаят за миг.
Канада
 
 


[1]Филип Глас - американски композитор, смятан за един от най-влиятелните музиканти на ХХ век, един от пионерите на минимализма в музиката. Познат на българската публика и с музиката си към филмите “Коянискаци”, 1982 г.,” Часове”, 2002 г.