Джон Максуел Кутси

 

Дж. М.  Кутси
Дневник на една лоша година
Превод от английски Иглика Василева
ИК „Жанет 45”
Цена 13,99 лева
 
Кутси е тук
Южноафриканецът Дж.М.Кутси (1940) е най-награждаваният днес жив писател на планетата: освен всичко друго, има два пъти „Букър” – за „Живот и страдания на Майкъл К” (1983) и „Позор” (1999), както и Нобелова награда за литература (2003). На българския читател той беше представен още през 1986 г. от ИК „Народна култура” с романите „В очакване на варварите” и „Животът и времето на Майкъл К”, но странно защо на корицата фигурира като Джон-Майкъл, а не Джон Максуел. „В очакване на варварите”, преведен от Иванка Томова, беше преиздаден от „Сиела” скоро след получаването на Нобеловата награда, а след първия, дело на Светлана Каролева, ИК „Жанет 45” неотдавна публикува и нов превод на „Живот и страдания на Майкъл К”, дело на Надежда Радулова. „Колибри” пък представи романа „Позор” в превод на Аглика Маркова.
Заради всичко това премиерата на книгата „Дневник на една лоша година” от Дж.М.Кутси в превод на Иглика Василева и под редакцията на Жени Божилова, състояла се на 10 март т.г. в София, предвещава нов етап в рецепцията на този действително много голям писател.
Текстът на Кутси е особен – почти всяка страница от „Дневник”-а е разделена на три хоризонтални части с три отделни разказа, продължаващи на следващата страница – и така, до края на книгата. Митко Новков заяви, че не е спазил препоръката на издателя Манол Пейков да чете частите една след друга: критикът е чел целите страници, забелязвайки преплитането на трите истории и сблъсъка между техните светове. В най-горния слой на страницата писателят пише есета, в средата й е разказът му за неговата секретарка Аня, в която е влюбен, а в дъното на страницата е слоят на самата Аня и общуването й с финансовата акула Алан, неин любовник. Според Новков възрастният персонаж на Кутси е свръхскептичен, Аня леко сърфира по вълните на живота, а Алан пори като джет този свят, без да се съобразява с никого. Критикът вярва, че „Дневник на една лоша година” предлага силно описание на неолибералните общества, в които да купуваш е задължение. Поставена между двамата, Аня трябва да реши кой е правият в сблъсъка между писателя и богатия финансов спекулант, но всъщност права се оказва самата тя. Побеждава мекотата на нейните мнения, които не претендират, че са последна инстанция. Тя омекотява и самия писателския персонаж, който вече отчита не само собственото си мнение, но и мнението на другия. Затова и книгата, според Новков, завършва радостно.
Преводачката Иглика Василева също предпочита да чете страница по страница, а не първо единия слой, после другия. Според нея, книгата – макар и странна на вид – се чете с лекота. Но ако Митко Новков е подчертавал важни места предимно от слоевете за Аня и Алан, то за нея гръбнак на „Дневник”-а са тъкмо есетата. Василева сподели, че за един преводач е важно да „преджапа” първите 20-30 страници на даден текст – тогава той вече е влязъл под кожата на автора и започва да изпитва удоволствие. Само че в случая с точно този текст на Кутси тя е лишена от наслада: кратките есета са на крайно разнородни теми, пренаситени с термини – и на всяка страница преводачът на практика започва всичко отначало. Ужасно трудно е да прескачаш от божествената музика на Бах или любимия на Кутси Достоевски към кланицата в Порт Саид, поясни тя. Според нея, „долните” две истории показват класически любовен триъгълник. Те са написани просто, без прилагателни, с кратки изречения, постижими за разбиране дори след година учене на английски, но... са незабравими. Дж.М.Кутси, продължи тя, може да има два „Букър”-а, „Нобел”, пълна банкова сметка, но всъщност е един тъжен човек, огорчен от грубостта в езика, в поведението, в общуването. И затова именно образът на Кутси е компенсирал липсата на каквото и да било удоволствие при превода.
Редакторката на превода Жени Божилова сподели, че това е много сложна тригласна книга, изискваща изключителна прецизност при предаването на речевите характеристики на тримата герои. Кутси показва как младата жена се променя при общуването с писателя, как тя всъщност не е глупава, как промяната става бавно, постепенно, с по една точно намерена от автора (и превода) дума. Есетата в „Дневник на една лоша година” изискват гигантска култура от преводача, заяви Божилова - и изрази възхищението си от Иглика Василева.
Надежда Радулова подчерта, че Кутси създава тотални герои, без да използва разпознаваеми литературни ефекти, с език, едновременно минималистичен и максимален. Ала всеки читател се разпознава в текста. Тя добави, че Кутси е авторът, с чиято книга като преводач няма как да имаш етични конфликти, за разлика от толкова други автори.
На финала Манол Пейков обеща поне 6 книги на Кутси, издадени от „Жанет 45”. Предстоят добри години за българските читатели, нали?
 
Марин Бодаков