Във водевила на войнстващата глупост

 

“Цирк Колумбия” (Circus Columbia), 2010, Босна и Херцеговина-Франция-Великобритания-Словения-Германия-Белгия-Сърбия, 113 минути, режисьор - Данис Танович, сценарий: Данис Танович и Ивица Джукич (по едноименния му роман), продуценти: Мирсад Пуриватра, Марк Баше, Чедомир Колар и Амра Бакшич Чамо; оператор - Валтер Ванден Енде, худижници: Душан Милавец, Санда Поповац, Ясна Хаджимехмедович-Бекрич; музика: Кристоф Блазер и Щефен Калес; в ролите - Мики Манойлович, Мира Фурлан, Борис Лер, Йелена Ступлянин, Милан Щърлич, Марио Кнежович и др.
Гала прожекция на 15. София Филм Фест
Награди: Наградата на публиката (поделена с Presumed Guilty) от Сараево и “Сребърната чайка” от София Филм Фест “На брега” – Бургас
Разпространител Арт Фест.
 
 
След “Незараснали рани” (2009) и сблъсъка на ирландски фотограф (Колин Фарел) с кървави варварства в Кюрдистан през 1988, в “Цирк Колумбия” босненецът Данис Танович продължава в посока антимилитаризъм. Но се завръща към сублимния старт на филмовия си път – безумната война в бивша Югославия. За разлика от “Оскар”-овия “Ничия земя” (2002), обаче, новият филм е ситуиран не в окопите, а в навечерието им.
Запраща ни в каменно босненско градче през 1991, когато комунистите вече не са на власт, а новоизбраните демократични управници развихрят реваншизъм и корупция. Двайсетгодишният радиолюбител Мартин (Борис Лер) се катери по тавана и керемидите на старата си къща подир връзка със САЩ. Помага му сръбският офицер Саво от местната казарма (Светислав Гончич), наежен към разпищолената власт и нежен към самотната му майка Луция (Мира Фурлан) – уважавана фризьорка...
Заспалото градче се ококорва, когато докаран чичко с поетичното име Дивко Бунтич (Мики Манойлович) се завръща от Мюнхен – със смешен червен мерцедес, ефектна девойка Азра (Йелена Ступлянин), черен котарак за кадем и тлъста пачка западногермански марки. Той е свъсен, скептичен и свадлив себичник. И още на бензиностанцията се сблъсква с тарикатския манталитет, който уж е изоставил преди двайсет години. Разбира се, Дивко е съпругът на Луция и бащата на Мартин, къщата им е неговият роден дом, а първото нещо, което показва гордо на стъписаната Азра, е старият лунапарк с люлките. С помощта на марките бърза да прогони жена си на улицата. Кметът (Милан Щирлич) я утешава с временна съборетина, но Дивко, незнайно защо, не спира с тормоза - купува салона, за да се изфука пред Азра, само че тя нехае... Нощем Мартин прескача до радиостанцията на тавана и така се засича с нея, а Бони, любимият котарак на Дивко, изчезва. Побеснял от суеверие, той натирва младите да го търсят. Котешкото издирване се превръща в градска истерия - Дивко дава щедра награда. Сърбите бомбардират Дубровник, местните управници надяват военни униформи и ожесточение, Азра и Мартин се влюбват, офицерът предлага на Луция бягство в Германия, а Дивко, избягал навремето от комунистическия режим, установява, че нищо не се е променило и мачовщината му се стопява...
Конфликтите на екрана ескалират след вестта за отцепването на Хърватска. Религията е елиминирана – единствено името на Азра и намека й за бащина тирания предполагат допускането, че е мюсюлманка, но в Германия. Вихри се войнстващата глупост. С трагифарса “Ничия земя” Данис Танович си отвоюва нова територия в опосканата тема за югоконфликта. Сега, завърнал се в страната си, той не само екранизира литература и собствения си емигрантски поглед, а и експлоатира мотиви от киното на Кустурица и Паскалевич, за да извади носталгия по времето на Титова Югославия. На пресконференцията в София дефинира филма си “като любовно писмо към поколението на моите родители. Но не много любезно, обаче - упреквам ги за това, което направиха от Югославия - една провалена страна”. Отново, както в „Ничия земя”, Танович е създал водевил за трагиката на балканския примитив, но тук кръвта е изместена от мелодрамата. И въпреки клишетата и драматургичната недостатъчност, филмът те завърта в шарената въртележка от страсти и нелепости.
След прекрасния парижки “Ад” (2005), създаден по сценарий на Кшищоф Пиесевич, Танович отново е с Мики Манойлович, но вече в главна роля. Неудържим е. Що се отнася до заглавието, освен носталгично-ироничното му послание, то е мотивирано от надпис в края на филма. На люлката са двама, но най-страшното предстои.