Да яхнеш страшното

 

Миналата седмица България заприлича на Америка. Или ако не на цяла Америка, поне на една от най-емблематичните й продукции – постния холивудски екшън. И ако не цяла България, то поне българските телевизии, най-сетне получили възможност да се изявят в най-медийната ситуация – репортаж в реално време при акт на престъпление. На момчето, нахлуло в банковия клон, те трябва да са изключително благодарни – даде им шанс да премерят силите си не в студио, а на терен. Разбира се, студиото също участваше, но само координиращо. Центърът беше извън.
Репортажите - не много различни: човек с микрофон пред камерата с припряна интонация разказва случилото се. Разликите бяха в студиото: ако Канал 1 и ТВ 7 наблягаха на институционални коментари, bTV предпочете емоционални, а Нова телевизия – сантиментални. Тя беше най устремена към извикване на сълзи и този й стремеж стигаше чак до неприличие (интервюто с родителите на простреляния охранител). bTV – обратно, макар че играеше с емоциите, се опитваше заедно с това да дава разни информации откъдето свари: личеше, че обученията, преминати от нейните журналисти, са усвоени добре: най-американската българска телевизия се справи най-добре с американския български сюжет, намирайки гледни точки именно медийни, не институционални. Докато човекът от БНТ в началото все обясняваше, че трябва да се махне от „мястото на събитието”, защото пречи на полицейските „мероприятия”. Връх в това подчертаване на сътрудничеството бе, когато именно от националната телевизия сведоха, че знаели, че в банката имало човек, неоткрит от похитителя, но не казали, за да не застрашат живота му и да не провалят преговорите. Презумпцията е прозрачна: полицията е държавна институция, БНТ е държавна институция и тези две държавни институции в съвместност успяват да надмогнат кризата. ТВ 7 с Николай Бареков действаше малко по-различно: идеята беше не толкова да се сътрудничи, колкото да се услужи на институцията. Не случайно точно в неговото студио най-чест гост беше министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Фигурата на властта закри фигурата на журналиста, който беше само нейна удобна трибуна...
Разбира се, не мина и без гафове. Включително и при bTV, макар че за ситуации от подобен род нейният екип се показа най-подготвен и адекватен. Най-смешно беше, когато репортерка (ако не се лъжа, от ТВ 7) попита съселяните на похитителя откъде се е сдобил с пистолет, след като повече от денонощие беше известно, че той работи в охранителна фирма. Но така е, когато нямаш достатъчно обучени хора и се налага в горещи точки да изпращаш каквото имаш под ръка. В bTV култовият (подсказващ) въпрос беше първо към бащата на ранения: „За какво се молите? Молите ли се да оздравее?”, същият беше зададен и на майката по-късно. Сякаш има нещо друго, за което да се молят нещастните родители. Репортерът на БНТ обаче беше най-иновативен: когато се разхождаше из вече освободения банков офис (прочее, всички телевизии го направиха по един и същ начин, все едно гледахме един и същ репортаж), каза: „Ето тука остатъци от пица, която вероятно служи за храна”. Аз поне не съм чувал пицата да служи за гримиране, например, но кой знае – при извънредни ситуации може да има извънредни употреби... Миролюба Бенатова пък в старанието си да засили напрежението показваше как всички монитори били простреляни, докато в същото време зад гърба й стоеше един цял целеничък без никаква следа от куршум. Но какво да се прави, жанрът задължава – колкото по-страшно, толкова по-медийно...
И може би поради това българските медии се справиха толкова добре – те са същински гении в измисляне на страшното, то е техният най-изпипан и предпочитан сюжет. Дай им на тях да плашат, включително с японска радиация. Затова случката в Сливен им дойде дюшеш – нямаше нужда да измислят страх, той си дойде сам. И те го яхнаха...