Емил Стефанов (1924 - 2011)

 

Почина актьорът Емил Стефанов.
Не бях го виждал поне 2-3 месеца. Обаждаше се от време на време по телефона и се уговаряхме да се видим, като се оправи времето. Времето се оправи, но вече няма да се срещнем. А през последните няколко години срещите ми с него се бяха превърнали в нещо, от което имах нужда. Беше възторжен театрал, предан на театъра и неговото минало. С увлечение и любов, остроумно и много забавно разказваше за големите актьори, с които повече от 42 години е работил в Народния театър или в Българското национално радио. Досаждах му с постоянното подканяне: „Емиле, не ми разказвай, а пиши! Това трябва да остане.” Отговаряше: „Да, да, трябва да го опиша, но слушай сега как като студенти се бяхме наредили в шпалир в коридора на театъра, когато чухме, че ще дойде Адриана Будевска. И я видяхме!...” Беше от единиците, които можеха да ни върнат в онези години, при онези хора, за които можем да четем в голямата история на нашия театър. Разказите му винаги бяха доброжелателни и някак усмихнати. Имаше особена, странна за мен страст да се интересува от всичко, свързано с Екзюпери. Може би защото е бил летец като млад.
Такъв, полетял и усмихнат, добър и щедър, ще го запомня.
Никола Вандов