Кадафи купува съюзници с либийски петрол

 

Бамако. Елхадж Майга набира войници за Кадафи и се гордее с това. Той трескаво се опитва да създаде канал, по който младежи от Мали да стигат до Либия и да се сражават за Великия водач.
На този етап, без средства за оръжие и транспорт, групировката на Майга, наброяваща около 200 души, е по-скоро нещо като фен клуб, отколкото войска. Но подобно на други групировки, подкрепящи Кадафи, които изникнаха, откакто бунтът в Либия започна, тази също компенсира слабата си организация със своята вярност. „Всички ние сме готови да умрем за него”, твърди Майга. „Все пак, той направи толкова много за нас.”
Само погледнете живота на Майга: той се моли в джамия в столицата Бамако в Мали, която е построена от полковник Муамар Кадафи; гледа малийска национална телевизия, открита от полковник Кадафи през 80-те, а освен това със страхопочитание поглежда към административния квартал „Муамар Кадафи”, един нов лъскав правителствен комплекс, възлизащ на 100 милиона долара, който полковникът финансира и който е наречен на него, въпреки че е за малийското правителство, а не за либийското.
Отчайващо бедната страна Мали, намираща се близо до Либия, е пример за предаността, която полковник Кадафи си е купил в много части на континента. Той се е възползвал от огромните петролни залежи на Либия, за да раздава щедро милиарди долари из Субсахарска Африка, като застава на страната на всички и инвестира в почти всичко – правителства, бунтовнически групировки, луксозни хотели, ислямски организации, заводи за каучук, оризища, диамантени мини, супермаркети и безброй бензиностанции OiLybia.
От Либерия, през ЮАР до остров Мадагаскар вложенията на Либия са като огромен венчър фонд, пригоден да създава приятелства и да установява влияние в най-бедния район на земята. Това обяснява как полковник Кадафи успява да набере войници от Субсахарска Африка, които да се бият за него, когато той е в нужда - либийците говорят за „африкански наемници”, които избиват протестиращите и разгромяват бунтовниците. Освен това, става ясно и защо толкова много африкански лидери се ослушваха, преди да разкритикуват действията на полковника, дори когато войниците му избиваха собствения му народ.
„Огромна част от тези президенти някога са получили нещо директно от него”, твърди Мани Ансар, изтъкнат малийски интелектуалец, който организира едно от най-прочутите културни събития на Западна Африка – малийския „Фестивал в пустинята”. „Така че какво могат да кажат те сега?” Арабската лига не се подвоуми да отстрани Либия от заседанията си миналия месец и дори пожела Съветът за сигурност на ООН да обособи зона, забранена за полети, за да спре нападенията на полковник Кадафи срещу народа му, а Африканският съюз подходи предпазливо, като доста късно реши да изпрати делегати, които да се срещнат с представители на двете страни.
Смятан за ексцентричен и непредсказуем, полковник Кадафи така и не постигна кой знае какво като лидер в арабския свят. Но за сметка на това в Субсахарска Африка мнозина се вдъхновяват от идеята му за „Съединени африкански щати” и ценят гневните му речи против Запада. Либийското правителство, което на практика е полковник Кадафи, плаща 15% от бюджета на Африканския съюз. Полковникът дори успя да накара някои африкански лидери да го нарекат „Кралят на кралете”, а в Мали се радва почти на всенародно почитание – от обикновените граждани, та до президента.
„Някои хора смятат полковника за самия дявoл, но той не е такъв. Той е просто един велик африканец”, заявява Сейду Сисума, говорител на президента на Мали.
Същият Сисума настръхва, когато се заговори, че Либия си купува приятели. „Това не е вярно”, готов е той да спори. „Либия просто няма нищо против да споделя ресурсите си с други. Други африкански производителки на петрол, като Нигерия например, не го правят.”
Но според други общественици, като например редактора на списание „Близък Изток и Африка” Питър Фам, политиката на Кадафи по отношение на Субсахарска Африка е „просто катастрофална”.
Намесата му в Дарфур в Судан и въоръжаването на тамошни арабски войски спомогна за успехите на небезизвестните въоръжени групировки джанджауид, които години наред тероризират местното мирно население. Давайки подкрепата си за бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър, Кадафи задълбочи кръвопролитията и безредиците в страната. Подкрепяйки различни бунтовнически формирования из цяла Сахара, той дестабилизира Мали, Чад, Нигер, Мавритания, Буркина Фасо, както и други страни, като позволи на Ал Кайда да затвърди позициите си в огромната неконтролирана пустиня.
През 70-те и 80-те години на миналия век той събра хиляди африканци в редиците на Ислямския легион, една експериментална мюсюлманска войска, която се провали на бойните полета в страни като Чад. След това той върна тези хиляди мъже обратно в родните им страни, но вече доста озлобени и тежко въоръжени.
Многото войни в Африка, които полковник Кадафи разпали, „отнеха живота на стотици хиляди и прогониха милиони от домовете им, а последиците се усещат и до ден днешен”, отчита Питър Фам.
Сисума реагира на критичната му забележка с: „Никой не е ангел.”
В същото време много от туарегите, номадски народ, който скита из пустините на Мали, Нигер, Алжир и Либия, гледат на полковник Кадафи като на свой пазител. През последните 40 години туарегите неведнъж се вдигат на бунт срещу правителствата на Мали и Нигер, като така предизвикват жестоки реакции срещу себе си. Туарегите в Мали, например, се вдигат на бунтове, твърдейки, че правителствените сили отравят кладенците им, изхвърлят ги от междуградските автобуси, карат ги да си изяждат документите за самоличност, като ги заплашват с разстрел, а след това пък ги арестуват или направо разстрелват, защото нямат лични карти.
Когато през 70-те и 80-те години на миналия век хиляди туареги бягат в Либия, полковник Кадафи ги посреща с отворени обятия. Осигурява им храна и подслон. Нарича ги братя. Освен това, започва да ги обучава за войници. По-възрастните измежду тях твърдят, че немалко от така наречените африкански наемници, на които полковник Кадафи разчита за потушаването на бунтовете, са всъщност онези туареги, които вече години наред служат в либийската армия, а не са новодошли наемници.
От друга страна, има и други, по-стари туареги в Мали и Нигер, които твърдят, че и през последните няколко седмици стотици бивши бунтовници са прекосили слабо охраняваните граници на Либия, за да се бият на страната на полковник Кадафи. Говори се, че повечето от тях се придвижват с пикапи, без оръжие, като така минават за емигранти, търсещи работа, но щом влязат на територията на Либия, те бързо се въоръжават.
Често срещано е твърдението, че някои туареги работят с агенти на Ал Кайда в Сахара, а подобен факт напълно би обезсмислил честите изказвания на полковник Кадафи, в които той подчертава, че войниците му бранят народа от набези на Ал Кайда.
Според приближени до либийското правителство, между 3000 и 4000 наемници от Мали, Нигер и Судан (по-конкретно от Дарфур) са подписали с либийското правителство, като всеки от тях е получавал най-малко по 1000 долара на ден. Но доста хора, включително и Мани Ансар, за когото стана дума по-горе и който е организатор на културен фестивал, и не на последно място е туарег, успешно интегрирал се в Мали, гледат скептично на подобни твърдения.
„Изключително трудно би било само за две-три седмици да се организира система за плащане и набиране на наемници”, казва Ансар и веднага добавя: „Те ще се притекат на помощ дори и Кадафи да не ги е помолил. Той е техен вожд, техен водач, той е всичко за тях. И ако бъде свален, те загубват покровителя си.”
Последният събеседник - Майга – който денем е дребен лихвар, а нощем - агитатор, седи на напукана бетонна веранда, заобиколен от млади туареги, които признават, че нямат търпение да се бият за полковник Кадафи, и тайно им завижда.
„Ще ми се да съм на тяхно място”, споделя той. „Сега само чакаме агитационните ни методи да проработят.”
Неговите хора раздават листовки в подкрепа на Кадафи из занемарените, напечени от слънцето квартали на Бамако. И наистина, в целия град големи групи младежи се събират в организации, подкрепящи Кадафи, а и много други признават, че също нямат търпение да се включат в боевете и че също „изчакват методите им да проработят”.
Майга внимателно наблюдава интервюиращия го журналист, когато внезапно някаква идея озарява лицето му.
„А, чакай малко. Та ти си американец!”, въодушевява се той. „Мислиш ли, че американското правителство може да ни помогне, за да защитим Кадафи?”
 
The New York Times, 15.03.2011
Превод: Росен Асенов