Преоткриване

 

Особено вълнуващо е, когато преоткриваш. Поне за мен. Случи се на 25 март т.г., когато Симфоничният оркестър на Българското национално радио изсвириха с Тим Хю (Англия) Концерта за виолончело на Дворжак. Слушала съм го неведнъж и с големи български, и с гостуващи челисти. Знаят се и доста факти, свързани с историята на написването на творбата (1894-95). Интересно е и това, че премиерата е поверена на английски челист и е била в Лондон с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на автора. Всъщност, концертът е произведение а ла симфония концертанте, в което оркестрацията е на изключително ниво, а балансът на солото и големия оркестър - много хармоничен. Досега, вероятно приоритетно, съм се заслушвала и оценявала солиста; този път можах да изпитам огромна наслада от великолепието на творбата в нейната органична цялост. Тим Хю (водач на виолончелите в Лондонския симфоничен оркестър, но и със сериозна солистична кариера в Англия и Европа) го изсвири емоционално многолико, виртуозно и с една специфична овладяност, изисканост и ненатрапчива темпераментност. Най-силно почувствах това в бавната втора част, където, мисля, той откровено разкри своята лирична природа, вглъбеност и фина чувствителност. Докато в първата част ме впечатли умението на Тим Хю да контактува с оркестъра в изграждането на формата, базирана върху контраста на основните теми – маршово щрихованата, борбена първа и облятата в топлина лирична втора тема, то в буйните изблици на финалното рондо отново проличаха отлични рефлекси и артистично, изразително моделиране на жизнерадостните и повлияни от фолклора мотиви.
Преди години слушах Емил Табаков да интерпретира „Пролетно тайнство” - тогава с Филхармонията, и то остана в паметта ми като сериозно постижение. Днес, след повече от десетилетие, открих един зрял музикант, запазил сетивата си жизнени, чувствителни и настроени на вълната на съвремието, овладял не само тънкостите на професията си, но и изкуството да потопиш слушателите в дълбоките пластове с емоционални послания на една от най-трудните партитури на Стравински. Изпълнението бе бляскаво и предизвика много силна ответна реакция в публиката. Впрочем, „Пролетно тайнство”, което след две години ще е столетник, продължава и днес да бъде голямо изпитание за изпълнителите. Начинът и качеството на преминаването през това изпитание определят рефлексията и на аудиторията. И тук не мисля само за изключителната сложност на партитурата, особено в метроритмично и хармонично отношение, но и за капацитета - професионален, емоционален, музикантски, за фантазията и темперамента на диригента, който има функцията не само да структурира, но и да обединява, вдъхновява и води големия оркестър към пресъздаване на видения от древността - абстрактни и конкретни. Табаков поведе необикновения разказ с типична за него увереност, стабилност, осигуряващи творчески комфорт на оркестъра, който, убеден в моженето и силата си, изпълни впечатляващо музиката на тази велика хореодрама. Отлична изява на големия и талантлив духов екип! Като естествено продължение прозвучаха бисовете: два български танца от Емил Табаков. Написани неотдавна, тези ефектни пиеси, особено втората - разработка на прочутата „Дилмано Дилберо”, са заредени с много енергия. Блестящо оркестрирани, пиесите бяха неочакван дар за публиката. А и точно попадение - да бъдат изпълнени именно в тази вечер на тържеството на многоцветния, многообразен и внушително звучащ оркестър.