Казусът Венеция

 

България ще бъде представена отново на Венецианското биенале за съвременно изкуство! Тази по принцип добра новина взриви вълна от недоволство сред обществото на изкуствоведи и художници, тъй като се появи буквално от нищото. До понеделник, 21 март, информацията беше потвърдена единствено с отбелязване на няколко имена на сайта на биеналето - комисар/куратор Джордж Лукс и участници: Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов. Това провокира множество въпроси, насочени основно към Министерството на културата, тъй като именно то е държавният орган, който получава поканата от Венеция и решава ще има или не участие на биеналето, по какъв начин и кой точно ще представя страната.
До момента МК никога не е изразявало активно желание за установяване на регламент, организиране на конкурс за проекти или какъвто и да било друг начин за подготвяне на участие във Венеция. Присъствието на България на биеналето през 2007 с подкрепата на ЮНЕСКО, което също беше плод на случайност, предизвика множество дискусии сред специалисти в областта на съвременното изкуство и желание за разговор с управляващите, но това не доведе до нищо конкретно. Именно по тази причина новината за предстоящо национално представяне се възприе като нова неадекватна стъпка от страна на министерството. Още повече, че официална информация не беше разпространена.
В понеделник, 21 март, потърсихме коментар от пресцентъра на МК. Там не бяха запознати със случая и ни препратиха към СБХ, където също не бяха чули за това. Самите художници – Греди Асса и Павел Койчев, отговориха уклончиво, че съвсем скоро са научили, но знаят само, че участието е организирано от американска фондация, кураторът е швейцарец и им предстои среща с него. Изпратихме и въпроси на Хубен Черкелов, който живее в Ню Йорк, но до момента отговор от него няма.
Във вторник, 22 март, от МК ни потърсиха във връзка с желанието на зам.-министъра на културата Тодор Чобанов да коментира новината. От него научихме единствено, че МК потвърждава участието, че той е изключително щастлив, че ще има такова (текстът на разговора публикуваме отделно), а страната не е ангажирана финансово по никакъв начин. Той съобщи, че инициатор на участието е Американска Фондация за България и ни насочи към представител на куратора – г-жа Сияна Ранкова, координатор проекти във фирма Гершон България, чийто президент е Джордж Лукс. След разговора с нея бяха изпратени въпроси до куратора.
В сряда, 24 март, се свързахме с представител на Американска Фондация за България, от който научихме, че желанието за организиране на този проект е възникнало спонтанно, след като собствениците на фондацията са попаднали на текст в американската преса (TheArtNewspaper[1]), който коментира отсъствието (отново) на България на Венецианското биенале, базирайки се в основната си част на цитати от разговор с Мария Василева. След което набързо е измислен проект, поканен е куратор с международна практика и връзки и е проведен разговор с МК.
Оказва се, че, по случайно стечение на обстоятелствата, именно тези, които негодуват най-силно срещу липсващата политика към съвременното изкуство от страна на държавата, все пак са успели да провокират изненадващото участие на България във Венецианското биенале т.г. Както е казано – внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се случи...
В крайна сметка, могат да се направят няколко констатации – в страна на абсурдите като нашата никога не може да се знае какво и как ще се случи; тук всеки може да си позволи да действа както си иска и напълно безотговорно (дори в държавното управление); от МК явно разчитат за това участие единствено на щастливи случайности и предложения, към които подхождат безкритично; колкото и опити да се правят от страна на професионалисти за провокиране на действия по случая с биеналето, явно никой няма да им обърне внимание, ако МК не е сигурно, че е освободено от финансова отговорност. Като една от основните причини за отсъствието ни от биеналето се сочи и фактът, че постиженията на съвременното ни изкуство не се възприемат като представителни за нацията. В основата на всичко може би стои липсата на познание за процесите и проявите му, а вероятно и отсъствието на желание за постигане на такова. Може би, когато митичният музей за съвременно изкуство един ден бъде открит, нещата ще си дойдат на мястото... Макар че е лесно да се предположи, че във връзка с него също ни очакват множество изненади.
Все пак, решението на въпроса може да бъде и лесно – отговорните за организирането на участието лица не трябва всеки път да прибират поканата от Венеция в най-долното чекмедже на бюрото си или направо да я хвърлят в кошчето с простото обяснение, че няма пари нито за участие, нито за павилион. Вероятно организирането поне веднъж на дискусия и открит конкурс за проекти ще даде много отговори и варианти за разрешаване на проблема.
 


[1]Текстът е с автор Ричард Ънуин и заглавие „България отсъства от Венецианското биенале – отново”, 21 февруари 2011. (http://www.theartnewspaper.com/articles/Bulgaria+misses+out+on+the+Venice+Biennale%E2%80%94again/23197)