Ани Илков

 
Събрано
 
ИК „Жанет 45”, 2011
Цена 14 лева
 
 
На представянето на „Събрано”-то на Ани Илков (Литературна „Аполония”, 1 септември т.г.) водещият Румен Леонидов сподели, че отпечатаният от „Жанет 45” представителен том е „нежен словесен парад” на написаното досега от автора. Той припомни на публиката, че Илков нахлу в литературата на 80-те години като вече завършен - интелигентен, нервен и сприхав – поет, който не само се опази през годините от тщеславието, но и „тегли една майна” на всички свои млади почитатели и подражатели...
Съчетал гласа на земята с гласа на небето, продължи Леонидов, Илков е много повече градски, отколкото софийски поет. Въпреки своето селско детство, Илков следва поетическото си призвание да харесва много повече градския живот, поясни той. Десети ноември отпуши залповата същност на Ани Илков – и словесните експерименти намираха Ани, а не обратното. Затова и той е „доста обиколки преди много други поети” на стадиона на българската литература.
В хода на четенето Ани Илков сподели, че редактираната от Силвия Чолева книга му дава чувството за приключен опит, усещането за слизане надолу... (Още повече, че последното му стихотворение било с неприлично съдържание.) Днес, по думите му, той се завръща към мълчанието, движи се към пълното изчезване от поезията. Защо? „Аз прекомерно много експериментирах. А който много си играе с огъня, може да свърши на нула.. . „Събрано”-то показва, че моят път е отрицателен - той е смешен.”
Илков сподели, че в началото на 90-те българите са се учели да пътуват, днес те дори изпитват лек снобизъм към света. От своя страна, поетът спира да пише стихотворения в Лондон, а въобще да пише – в Делхи. „И на двете места аз не бях турист, аз имах всекидневие там”, отбеляза Илков и продължи: „Светът вече е шокиращо достъпен, той е достатъчно голям – и може да те доведе до вътрешно равновесие така, щото да спреш да пишеш.”
Ани Илков приема, че е бил политически писател и припомни на публиката, че е руган за пародии на Иван Вазов и Стоян Михайловски, написани всъщност с много любов и изрично означени като dubia. Днес най-много цени издадената си също от „Жанет 45” стихосбирка „Етимологики”, която мисли света на бъдещето – и всъщност е една технократска, мисловна, леко неразгадаема книга. Той отново подчерта , че езиковите експерименти, често лишени от смисъл, не водят до добър край – да, в поезията е експериментирал с подмолно веселие и налудна радост, но в политическата си публицистика е влагал повече сърце...
М.Б.