Пиндар

 

Питийски оди
 
Превод от старогръцки Яна Букова
„Стигмати”, 2011
Цена 11 лева
 
 
“Ще бъда малък с малкото, с многото – велик./ Но ще почитам демона на участта си/ и ще му служа колкото са силите ми. (...) Достойнствата на смъртните живеят/ в обичаните песни./ Но малцина имат този жребий.” – тези откършлеци от Трета Питийска ода въвеждат директно в поетическата идеология на Пиндар. Дванадесетте поеми в сборника, посветени на атлети победители, са били създадени, за да бъдат пети и танцувани, авторът им е композирал и музиката за изпълнението им, и хореографията на съпътстващите ги танцови движения на момчешкия хор. Всичко това е изгубено днес, както и много от ключовете към трудния и богат текст на одите.
Смятан за най-големия лирически поет на Гърция, Пиндар, по думите на Яна Букова, с времето “все по-малко е четен и още по-малко - разбиран”. Славата му се запазва през вековете, но възприятието на поезията му не спира да се колебае от бурното възхищение до крайното отрицание. Преводачката ни убеждава, че авторът е до голяма степен “предаден” от литературните условности и културната отдалеченост на жанра си – епиникия. Изчерпателният и ерудиран предговор дава достатъчно мостове именно над тази дистанция. Според поетесата Яна Букова, срещата с Пиндар е възможна: в “хипнотичния ритъм, заклинателната мощ на езика, ярките и инвентивни метафори, финия усет към красотата на детайла, формулираните с режеща точност гномически наблюдения върху човешката природа.”
Някои от тези наблюдения могат да се окажат и неочаквано политически актуални: “Умът на смъртните прибързва да се радва/ на хитрата печалба/ повече, отколкото на честността./ Жестоко е пробуждането после...” (Четвърта Питийска ода)
След Сафо и Катул, Яна Букова доведе у нас и своя възхитителен Пиндар. Кой ли е следващият?
М.Б.