Duchamp Source Finder

 

Петер Цанев, "Скрити източници", Галерия Аросита, 22 ноември – 6 декември 2011
 
Да кажем, че всичко в съвременното изкуство започва от Марсел Дюшан. До днес той си остава най-достоверен източник.
Има една известна серия фотографии от нюйоркското му ателие, заснети от неговия приятел Анри-Пиер Роше някъде между 1916 и 1918. Това се случва непосредствено след преместването на Дюшан в Америка по времето, когато той се опитва за първи път да покаже писоара, подписан с R.Mutt, в изложба, но бива отхвърлен. На снимките ателието му изглежда като внимателно режисиран хаос и неразбория, в който на практика е заложена цялата философия на „намерения обект” и на “реди-мейда”. Вещите му са нарочно “инсталирани” така, както не биха могли да служат по обичайното си предназначение. Цялата концепция не е дори в тяхното пренасяне в галерия или музей, а просто в разместването, което отнема утилитарната им функция. Първият “реди-мейд” от 1913 - “Велосипедно колело”, е почти във всеки кадър.
Няколко години по-късно, през 1940, Дюшан се връща към кадрите на Роше и прави от тях нови произведения. Избира определен “реди-мейд”, примерно закачалка за дрехи, закована за пода, или “Велосипедно колело” и го “изважда” от кадъра, като го покрива много старателно с бяла боя. После прави малка рисунка на същия обект, апликира я на негово място и копира повторно фотографията, така че на практика подменя реалния обект в ателието с нарисуван.
Точно върху тази подмяна беше построен проектът на Петер Цанев в галерия “Аросита”. Само че авторът в този случай отнема на фотографията изходната роля на обективна реалност и прехвърля “нарисуваните” предмети направо в галерията. Тоест, наслагва двете пространства/понятия, пресъздавайки ситуацията от ателието на Дюшан, но не онази от първоначалните кадри, а от неговата по-късна и зряла разработка върху “реди-мейда”.
Първо ме впечатли столът на пода на галерията, боядисан в бяло само по видимата му повърхност, тази, която би попаднала в кадър при евентуално заснемане, и защрихован отгоре. След това тубата с боя, кутия, винт – все вещи, които се предполага, че се намират в едно ателие - “разпилени” наоколо и третирани по един и същи начин, първо чрез заличаване от „кадъра” и след това светлосенъчно, като рисунки. Започнах да осъзнавам, че поначало в работата си с “реди-мейд” Петер Цанев обединява двата периода на Дюшан - преди и след 1940, постоянно движейки се между полюсите от рисунката към обекта и обратно, според личната си настройка и индивидуалната аура на всеки предмет. Петер Цанев се оттласква от зрелия „реди-мейд” на Дюшан. Същият стол, който се вижда в галерията, се появява още веднъж във фотография. Отново като комбинация между реален образ и рисунка, но в автентичната му среда. Тук концепцията на Дюшан попада в логиката на Косут с трите ипостаса на предмета, но на едно следващо ниво на репрезентация.
Неслучайно в началото на цялата серия “Скрити източници” е поставена онази фотография от ателието на Дюшан с “Велосипедно колело” и закачалката, закована на пода. В нея Петер Цанев започва процеса отначало, също “изважда” закачалката от кадъра, но не я връща обратно там, а я запраща в трета неутрална реалност. И продължава настойчиво да поддържа неутралитета на тази реалност, независимо дали става дума за фотография или обект. Част от този неутралитет е именно подмяната на галерията с ателието, която е реализирал със стола, тубата и картонената кутия. В това трето измерение авторът доразвива жанровия спектър на “реди-мейда”, извеждайки го до съвършено автономно произведение, което вече не съществува и не се определя в зависимост от контекста. Всъщност, както изглежда, въпросният жанр тук не е целта, а само източник и материал на художника в концептуалното наслагване между истинност и фикция.
Простата на пръв поглед идея, че предметът е рисунка, а рисунката – предмет, се затваря в един смислов обръч, илюстриран и чрез няколко обекта в изложбата, който черпи сам от себе си и има способността да се разраства в непредвидими посоки. Това именно създава усещането за освобождаване на обекта. И то постигнато с поразително деликатен и внимателно преценен жест, така че, в крайна сметка, първичният източник наистина остава скрит.
В тази връзка съвсем наскоро разбрах за една програма, наречена Duchamp Source Finder, която се използва за триизмерно търсене на обекти в радио астрономията. Направи ми впечатление как един твърде сложен физичен процес на напасване на честотата и скоростта на източниците с тяхната позиция на небето може да ми се изясни по асоциативен път само заради името, на което програмата е наречена. По същия начин фотографията на Роше разкодира целия проект на Петер Цанев на интуитивно ниво много по-успешно от което и да е словесно описание.