Георги Черкелов (1930 –2012)

 

Отиде си още един легендарен актьор. Ще ми липсва величествената му, поприведена осанка, пронизителният поглед, философското остроумие с неизменна цигара на фестивала „Любовта е лудост”. По ирония на съдбата, последната му роля в киното е на Сократ в „Обърната елха” (2006) на сина му Иван Черкелов и Васил Живков. През 2010 изля страстта си към размишленията в книгата „Разкази и имейли”.
Край него можеш да се превиваш от смях, но Георги Черкелов почти не се усмихва. Мощния интензитет на екранното си присъствие изгражда с просветеност и харизма, обрана от външни хватки и емоционални изблици. С режещ тембър, властен поглед и бавни жестове, той с еднаква плътност може да излъчва надменност и покруса, сарказъм и топлота, низост и смелост. Много му прилягат отрицателните персонажи, които изпълва с нюанси и превръща в магнит. Неслучайно емблематичната му роля е на интелигентния полицейски началник Велински в телевизионния сериал „На всеки километър”.
А Георги Черкелов е в киното от 1961 и „Последният рунд” – дебютира заедно с режисьора Людмил Кирков. След епизодичния тарикат Жоро е изиграл поне 70 роли, потапяйки се в различни жанрове, епохи, възрасти, професии, характери: инспекторът във „Вълчицата” на Рангел Вълчанов, генерал Карев в „Цар и генерал” на Въло Радев, доцент Стоев в „Бялата стая” на Методи Андонов, патриарх Йоаким в „Князът” на Петър Василев, директорът на продукция Бижев в „Мъже в командировка” на Гриша Островски и Тодор Стоянов, император Ватаци в „Сватбите на Йоан-Асен” на Вили Цанков, академикът в „Топло” на Володя Янчев, съдията Димов в „Съдията” на Пламен Масларов, чорбаджи Юрдан в сериала „Под игото” на Янко Янков... Всъщност, с изключение на стареца-табиетлия в последния филм на Еди Захариев „Закъсняло пълнолуние”, по времето на прехода Георги Черкелов се появява на екран само във филми на своя син: Бащата в „Търкалящи се камъни”, Дядото в „Стъклени топчета” и споменатия Сократ в „Обърната елха”. Там ни изненада със земна сърцатост, смекчила прословутото му високомерие. Колосален актьор, та дори да се мерне само.
Георги Черкелов има пъстра биография, а от години се усамоти в ловешкото село Ъглен заедно със съпругата си Зина. Земната идилия напускаше, за да лети по далечни семейни дестинации.
А сега се отправи на последното си пътуване...
Светла му памет!
Геновева Димитрова
 
Какъв е този скръбен низ от загуби за българския театър, за българското кино, за българската култура! Сякаш тези, които ни напуснаха през тази тежка зима, ни казват: Не сте достойни за нас!
Сега си тръгна и големият български актьор Георги Черкелов.
Свързваме името му с неговите многобройни и паметни роли основно в Младежкия театър и в Народния театър „Иван Вазов”.
На сцената присъстваше властно, гордо, излъчваше някакво дълбоко познание за същността на човека, за неговата слабост пред съдбата, но и устойчивост пред изпитанията на живота.
Думата му тежеше, жестовете му тежаха, поведението му на сцената беше знаково. Знаеше си цената.
Последните си години прекара, вглъбен в малко село, отдаден на смирението и равносметките си – извън шумната суета на телевизионните ни делници. Нещо мъдро и източно имаше в това самоволно прощаване с нас.
През 2009 година получи „Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство – така съсловието ни се поклони пред него. Заслужаваше го!
Няма да го забравим…
Никола Вандов