Ходене по буквите

 

Палми Ранчев. „В процепа на хоризонта”. ИК „Ерго”, С., 2011, цена 10 лева
Последните години писателското битие на Палми Ранчев видимо даде преднина на белетристиката. Но поетът у него остава в бойна готовност – и читателят има възможността да види дори добре познати стихотворения, освежени от новата им подредба... Техният прочит в процепа на хоризонта предизвиква неочаквани признания, като следващото: Аз поне съм пренаселен с хора и събития, при това далеч не само във всекидневието си - и затова ми се прищя да живея като (в) стихотворение на Палми Ранчев: много по-самотен насред улиците на света, много по-последователен в действията си и суховато подреден в осмислянето на отношенията между хората, отколкото съм по природа (а и по принуда). Много по-свободен в тялото си, колкото и да го удря животът. Дори съм готов на гигантската тъпа болка и твърдоглава прозорливост, които свързват всички стихотворения на Ранчев, за да имам понякога точно неговата самота. Понякога, не и винаги. Аз поне не съм готов за такава самота, самота почти без въжделение, колкото и да я искам. Но това нагло монашество на уличен самотник произвежда и неудовлетвореността, и щастието на лирическия му Аз. Палми Ранчев извоюва с книгите си неприкосновено време за самота, а всъщност за свобода. Защото именно свобода излъчва „В процепа на хоризонта”.
 
Антонио Гамонеда. „Поезия”. Избрани стихотворения. Двуезично издание. Съставителство и превод Рада Панчовска. Издателство „Проксима РП”, С., 2011, цена 6 лева
За любителите на награди – поетът Антонио Гамонеда (1931, Овиедо) през 2006 г. получава „Сервантес”, най-голямата награда за испаноезична литература, като редом с това е носител на много други авторитетни отличия не само в Кастилия. Макар, както смята критиката, да е „чужд на групи и школи, самоук, изолиран и ограничен в провинциалната си среда”, той се превръща в един от най-големите поети на изчезването и светлината на ХХ век. Гамонеда вярва, че „красотата не е/ мястото, където/ ще отседнат малодушните” – и затова, в друго стихотворение, пише: "По-просто е да се събудиш от едно време, чиято красота не е съществувала, макар да се е разпростирала като здрач./ Приближи се до този, който се топли с изпражненията на справедливостта." Правилно отгатвате, че книгата му трябва да бъде подредена на лавицата до книгите на Сен Джон-Перс и Мачадо, а страстната им меланхолия се дължи и на факта, че тъй като училищата са били затворени заради войната, Гамонеда се учил да чете по единствената поетическа книга на своя баща, починал, когато големият лирик е бил едва на годинка. Днес, почти на 81 години, отдавна обикнал изчезванията, той знае: „такава е старостта: яснота без покой.” Какъв ти покой, когато си открил, че именно точността в изказа замайва читателя на поезия. Че езикът се изчерпва в истината... Книгата е снабдена с немалко критически страници, посветени на Гамонеда, благодарение на които се прилепяме по-плътно до неговата тишина и, както казват, работа винаги срещу самата медийна комуникация.