Танцът като религия

"Кое отличава Човека от Животните, ако човешкият разум се занимава предимно с това, как да оцелее и задоволи по-пълно желанията си? Ако храната ни правеше щастливи, защо се е родила идеята за Бог? Инстинктът ни прави живи, но ни кара и да убиваме. Той създава живота и предизвиква развитието, но същевременно унищожава и руши, той ни прави щастливи, но и дълбоко нещастни. Колко пъти в живота си сме били хищници и колко пъти жертви? Кога се обръщаме към Бога, в кой момент се чувстваме най-близко до него? Ако част от нашето съзнание е подвластна на инстинкта, има ли друга такава - Морална, която да го контролира и в чии ръце остава този свят, ако побеждават винаги хората със силни инстинкти?

Това са въпросите, върху които е стъпила творбата на Мила Искренова, наречена "Най-високата точка на моята вътрешност", осъществена като телевизионен танцов театър (оказа се, че родната телевизия понякога успява да ни покаже и стойностно наше телевизионно произведение).

Мила Искренова отдавна фокусира вниманието с индивидуалния си творчески почерк, с оригиналността и задълбочеността на идеите, които интерпретира. Така е и сега. "Опитах се да разсъждавам върху идеята за определящата роля на инстинктите в човешките взаимоотношения, наред с религиозното чувство като степен на развитие в съвременния живот - казва тя. - Беше време, в което предричаха, че в бъдеще няма да има повече място за религията и вярата в Бога. Но какво стана? Свидетели сме как днес свещеното се съживи, бих казала - експлодира."

Тази толкова сложна за интерпретиране материя е поверена на единадесет танцьори и актьори, членове на балет "Арабеск" и студенти при програма танцов театър към Нов български университет. Избрани са с конкурс, след попълване на писмен въпросник и десетдневни свободни репетиции. Но решаващото за класацията им е както професионализмът, така и владеенето на модерните танцови техники. Творбата е конструирана от кратки филмови епизоди, съчетани с интервюта на "граждани от ежедневието" . Тъкмо в интервютата гласно се обсъждат цитираните по-горе въпроси.

Творбите на Мила често са енигма за обикновения зрител с трудните си за дешифриране идеи. Обикновено те са обвеяни в мистика, носят подтекстов заряд и окултни внушения. Но винаги вълнуват с професионализма и вкуса си. "Най-високата точка на моята вътрешност" притежава богата танцова лексика, красиви скулптурни решения и силен артистичен заряд. Изглежда, жанрът танц-театър със синтетичния си характер, обединяващ движение, слово, музика, а в случая и кино, най-подхожда на творческия потенциал на Мила Искренова. Екипът й от сътрудници също е на своето място. Музиката на Георги Арнаудов, без да се натрапва, рамкира ритъма и космическите измерения на представлението, намесатата на режисьора Йордан Джумалиев е там, където трябва да бъде в нужния момент, операторската работа дооформя мащабите на творбата, която спокойно може да се съизмерва с най-доброто от световния авангарден танцов театър. И, разбира се, изпълнителите - тези перфектни танцьори и концентрирани и вглъбени актьори.

Искренова твърди, че спектакълът й е въпрос, а не отговор. Но отговорът все пак присъства в последната сцена. След молитвено-ритуален танц героите й един след друг политват към огромното слънце на екрана, което несъмнено символизира Бог, и там се сливат с него. А и в работния й сценарий четем твърдението на Андре Марло, който гласи: "XXI век ще бъде религиозен или няма да бъде!"