Български художници в чужбина

 

Косьо Минчев в Stux Gallery
Роденият в България артист Косьо Минчев създава произведения, които представляват хаплив коментар, остроумна забележка или просто форма на непринудено благоприличие.
Скулптурите на Минчев свързват естетическото и политическото или по-точно казано, те „инжектират” политическото в естетическото. Работейки с триизмерната форма, която предпоставя определено скриване на директното послание, артистът прибягва до провокация, отправена към виртуалното или най-малкото към самото съществуване на виртуалното като вид хитроумна хватка, имаща за цел продължаване на неговото проучване.
На уъркшопа за художници Art Omi International през 1997 г., след като Минчев се представя с глинен бюст на Хитлер, той отхапва мустаците на Фюрера и оставя работата си така, както е - със следите от зъби.
Много от участниците в уъркшопа тогава изобщо не предполагат, че Минчев има академично образование – т.е., че е завършил Художествената академия в София. Но вместо да обърне гръб на академичните традиции, той решава пряко да им се противопостави, подкопавайки ги отвътре както политически, така и естетически. Освен последните си картини - голям полилей и няколко величествени пейзажи от силикон, при последното си участие Минчев представя и четири скулптури на агнешки глави от aqua resin, както и още две глави от aqua resin - Страдащият мъж и Старата жена, както и един бюст, напомнящ ранната работа- заигравка с Хитлер, само че не толкова провокативна и с едно някакси по-меко въздействие.
Главите на агнетата, които са в реален размер, отговарят на символична структура, в която психо-социалният натиск, причинен от икономическата несигурност, ни кара в знак на съпричастие да се отдалечаваме от идеалната форма на „разширяващото се поле”. Стопяването на оптимизма и преминаването му във формата на тежък песимизъм е свързано с тези същества, чиито глави изглеждат напълно реалистични, но не са с безупречно гладки контури. Те са в пространството със своите груби и остри ръбове. И тяхната аура, тяхното въздействие е имитационно, защото провокира най-вече чувство на несигурност и събужда съмнения.
Тази работа ни връща назад към възможностите, които предполага изобразеното животно, разкриващо определени особености на състоянието, в което се намира човекът.
Всяка от четирите агнешки глави е натоварена с мощта на репрезентацията, която се простира отвъд нормативната власт. Това не са само фигури на животни, а скулптури, които въздействат в посока на осъзнаване дефицита на етика днес. В този смисъл, естетическият контекст в работата на Минчев е мостът между концептуалното изкуство и експресионизма, нещо характерно за Йозеф Бойс и срещащо по-голямо разбиране в Европа, отколкото в САЩ. Сегашната работа на Минчев се появява с подобно послание и попада в рамките на това направление, но е натоварена и с мистика, която надхвърля пазарната сантименталност. Така че, смело може да се каже, че това са едни от най-значимите скулптури, създадени в днешно време.
Робърт Си. Морган
Sculpture magazine, декември 2012
Бел. ред. Статията е писана по повод изложба на Косьо Минчев в Stux Gallery, Ню Йорк,през януари 2012 и е свързана със следващата му изложба в същата галерия, която се открива на 17 януари 2013.
 
Ключалката на г-н Витгенщайн
е заглавието на изложба, която представя съвременно изкуство на млади български автори в Българския културен институт във Виена – Дом Витгенщайн. Изкуствоведът Борис Костадинов е куратор на проекта, определян като един от най-важните акценти в програмата на института за тази година. Негова цел е показването пред виенската публика на съвсем нови и специално създадени по този повод произведения. В изложбата, която продължава от 13 декември 2012 до 25 януари 2013, участват Боряна Венциславова, Камен Стоянов, Василена Ганковска, Даниела Костова, Михаил Михайлов и Максимилиaн Праматаров. Общото между всички тях е, че са българи, които живеят и работят в чужбина.
Кураторът е задал идейната посока на изложбата „Ключалката на г-н Витгенщайн” от три важни и определящи отправни точки, които са тясно свързани с пространството на нейното представяне. На първо място е поставена личността Лудвиг Витгенщайн, чието творчество има ключово значение за съвременната философия и най-вече за основите на логиката и философията на езика. От друга страна, като обект за интерпретации е избрана самата къща, проектирана от Витгенщайн и построена за неговата сестраМаргарете през 1928, която притежава подчертана архитектурна ценност и е паметник на австрийската модернистична архитектура. Разбира се, не е пропуснат и фактът, че Дом Витгенщайн е Български културен институт от 1975 г.
Експозицията представя живопис, обекти, инсталации, видео произведения и пърформанс.
Даниела Костова участва с видео творбата "Лексикон", която има автобиографичен характер. Тя отправя поглед към първото пътуване на авторката „на Запад”, което се случва преди 15 години по повод изложба именно в Дом Витгенщайн. Видеото показва Даниела Костова и малката й дъщеря, редящи пъзел с изображение на къщата на Витгенщайн със самата художничка отпред.
Работата "Yes" на Камен Стоянов представлява неон, изобразяващ собствения му портрет, поставен срещу оригиналния релеф на Лудвиг Витгенщайн. Лицето на художника се движи така, както българите поклащат главата си в знак на съгласие, тоест, обратно на западняците. Тук авторът спекулира с езика и "разбирането" му, което е в тясна връзка с работата на философа.
Василена Ганковска е създала за изложбата две картини, изобразяващи графични очертания на къщата, направени с шаблони. Освен тях е отпечатала и пет постера със същия мотив.
Михаил Михайлов е представил 3 обекта: първият, поставен в градината на къщата, е базиран върху цитат, коментиращ несъобразността на обкръжаващите постройки; вторият също е текст - трансформирана мисъл на Витгенщайн (във фоайето), а третият обект е картина, "скрита" за зрителите (обърната към стената).
Видеото на Боряна Венциславова показва хората, които работят в къщата в естествената им среда, като в края всеки цитира мисъл на Витгенщайн. Като препратка към действителността в България, са включени кадри на момчета, ритащи футбол пред къщата.
Максимилиан Праматаров е създал анимации с къщата и геометрични форми, които насочват към връзката на философа с математиката.
Изложбата е придружена с каталог, реализиран с финансовата подкрепа на наградата Гауденц Б. Руф.
К