Ходене по буквите

 
Еврипид. „Трагедии”. Превод от старогръцки Доротея Табакова и Тамара Петринска. Издателство „Ерго”, С., 2012, цена 12 лв.
След „Избрани трагедии” от Еврипид (Колекция „Архетип” на Фондация за българска литература, 2008), където в превод от старогръцки на Доротея Табакова и Тамара Петринска четохме „Хиполит”, „Ифигения в Таврида”, „Елена”, „Орест” и „Циклоп”, днес бързо развиващото се издателство „Ерго” поставя с Еврипид – „най-трагичния от трагиците”, началото на своята поредица за антична и средновековна литература Libri legendi. Изданието съдържа „Алкестида” (превод Т.П), „Медея” (превод Д.Т), „Андромаха” (превод Т.П.), „Ион” (превод Т.П.), „Вакханки”(превод Д.Т.) и „Ифигения в Авлида” (превод Д.Т.). Шестте трагедии са публикувани хронологично, по реда на поставянето им в Атина. Те са непревеждани на български до този момент или превеждани твърде отдавна. Дори беглото докосване до философа на сцената Еврипид (485-406 пр. Хр.) показва, че неговите мощни модификации на митологията прекосяват невредими хилядолетията. А аз поне искам да чуя скоро от сцена думите на Дойката от „Медея”: По-добре да е свикнал човек/ да живее сред равни. Аз бих пожелала/ далече от силните да остарея спокойно./ Умереност! Тази дума дори е над всичко,/ а в живота на смъртните е най-добра. (Повече за изданието - в следващ брой.)
 
Алекзандър Поуп. „Похищението на къдрицата”. Превод от английски Евгения Панчева. ИК „Изток-Запад”, С., 2012, цена 14 лв.
И издателство „Изток-Запад” известява, че с първия български превод на „Похищението на къдрицата” на Поуп поставя началото на новата си поредица „Шедьоври на английската поезия”. Преводачката Евгения Панчева придружава превода си на поемата с майсторски предговор под наслов „Перуката на Шекспир” – предговор, създаващ остроумен, жив и закачлив контекст за прочита на творба, чиято първа версия е позната от 1712 г. Триста години по-късно продължаваме да се забавляваме с поетическите колизии, провокирани от прищявката на млад английски лорд да отреже къдрица от косите на нищо неподозираща светска красавица. Проф. Панчева казва, че „сред солидните томове в прашната днес просвещенска библиотека, някъде между неокласициста Драйдън и романтика Блейк, „Похищението на къдрицата” на Алекзандър Поуп стои скромно със своите трийсетина страници и деветстотин стиха. В черупката на този минимализъм се крие двойната перла на бляскав ум и филигранен стихотворчески талант”. Всъщност, казано с днешни термини, Поуп е критик отвътре на лайфстайл-върхушката от времето на кралица Ана. Поетът не е хладен наблюдател, а избира да съучастник в лирическия обстрел – там, където високо и ниско започват да се сливат конфузно и неотвратимо: Стоманата от Времето дори/ по-безпощадно тленното мори./ Тела и монументи падат в прах,/ Съдбата тегне върху всички тях./ Стомана стряска Зевсовия трон,/ събаря кулите на Илион,/ руши градежите на гордостта/ и срива славни арки в пепелта./ О, нимфо, затова не се муси,/ че тя нахлу и в твоите коси. Виртуозно, нали?