Прелестта на усилието

 
Дейвид Мичъл. Облакът Атлас. Превела от английски Магдалена Куцарова-Леви. ИК „Прозорец”, цена 16 лв.
 
Дейвид Мичъл е от авторите, които пленяват с умението си да затрудняват. Предизвикват те да катериш сюжетни канари, да свикваш с променящи се езикови налягания. „Облакът Атлас” е като изкачване на голяма височина – вероятността да „изпаднеш” от книгата, ако не си екипиран с търпение, дебне отвсякъде: безбрежни дължини на разказа, непознати езикови тресавища... Пътуването в този роман е противоречива преживелица: мъчна и окриляваща ведно.
Шест истории - всяка в своя пространствено-времева капсула. Пет от тях прекъснати така, сякаш са... заекнали. След единствената непрекъсната история, те последователно се пробуждат от вцепенението и се разгъват по посока на края си. Няма как човек да отмине подобно композиране (впрочем, вдъхновено от „Ако пътник в зимна нощ” на Калвино). Особено ако му е известно кой е най-значимият учител по писане в живота на Мичъл: „...заекването ме научи на невероятни езикови реакции: да заменя дума А с дума Б светкавично, да разместя и подредя израза така, че събеседникът ми да не подуши, че заеквам.”[1]
Прелестта на усилието (да четеш) изпитах най-пълно в „Слушанският брод и ‘сичко след т’ва” – постапокалиптична история, написана на мутирал бъдещ език, гъмжащ от апострофи и липсващи букви. За мен най-впечатляващ в романа е именно този удивителен абсурд: един осакатен, почти уродлив език удържа на счупените си крака цялата свистяща скорост на мисълта - и не просто я удържа, той я засилва!
Sunday Telegraphопределя „Облакът Атлас” като „книга, далеч не толкова умна, колкото автора си”. Иронията е обаче, че това звучи почти като комплимент, защото е перифраза на част от романа: „най-доброто от него е събрано в неизсвирената му музика”.
Нека го кажа пак: „Облакът Атлас” е роман за прелестта на усилието. (Неслучайно въпросът-спътник на Мичъл е не: „Редно ли е да го направя?”, а „Способен ли съм да го направя?”). Книга, която те прави бдителен и здравословно неуверен читател – а само такъв читател, струва ми се, има шанс за повече попадения, отколкото пропадания. Та нали „истинската истина е различна от привидната истина.”
 

[1] Дейвид Мичъл заеква още от ранните си детски години. Понастоящем е патрон на BSA - Британската асоциация на заекващите.