Ходене по буквите

 

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева. „Зайковски требник от XIVвек. Изследване и текст”. Издателство „Валентин Траянов”, С., 2012, цена 18 лева
С публикацията на Зайковския требник издателство „Валентин Траянов” може да претендира за наградата „Бронзов лъв” за цялостен издателски принос през годината, тъй като качеството на текста и полиграфическото изпълнение действително имат заслуга за националната култура. Безспорно пергаментният ръкопис №960 от НБКМ, най-ранният от запазените требници в българските ръкописни сбирки, ще развълнува малцина читатели. Но помислете само какви загадъчни ръкописи ще да са чели досега те, за да могат да оценят значимостта на требника за осмислянето на богослужебната и книжовноезиковата практика на „тъмния” XIVвек.Двете изследователки припомнят, че Цеко Ванчев Зайков от Видин, участник в църковно-народния събор в Цариград през 1871 г., е общественик, който при поклонническо посещение в Света гора закупува требника, станал част от семейната му колекция до момента, в който Найчо Цанов посредничи ръкописът да бъде предаден на Народната библиотека. През 1910 г. друг виден видинчанин – проф. Стефан Младенов, публикува студия за Зайковския требник, с която ръкописът влиза в научно обращение. Настоящето издание включва „Кодикологично и археографско въведение”, „Графическа система”, „Правописна система”, „Езикови особености”, Зайковският требник и южнославянската евхологична традиция от XIVвек” и „За локализацията на Зайковския требник”. На финала авторките подкрепят „западнобългарската хипотеза” за произхода на требника, утвърждавайки го като звено между дейността на атонските монаси и реформата на Патриарх Евтимий в Търново през втората половина на XIVвек.
 
Божана Апостолова. „Малката Божана в подводния свят”. Художник Костадин Костадинов. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, цена 10 лева
След като прекара нощта сред чудесата и деня сред боклуците, „малката” Божана вече е и в подводния свят, който, разбира се, е по-странен дори от цял океан... И в третата книжка от поредицата „голямата” Божана показва как „детският” автор трябва да уважава героите си, за да може читателите да разпознаят в тях себе си. Тя не ги смята за „малки”, а прямо поставя въпроса за объркващото ги понятие какво точно е време. И те не отлепят очи от книгата – говоря като свидетел. „Малката Божана в подводния свят” вярва, че въображението е част от действителността, а не неин противник. Затова и децата търсят книгите за малката Божана, а не учебниците, принуждаващи ги да изберат между фантазията и фактите така, че да се харесат на възрастните. Нещо повече, и тук авторката следва асоциативното мислене на детето - и го образова с важни и любопитни факти за подводните обитатели непринудено, мимоходом, зарибяващо дори. С езика на детето тя пише за детето, без да го поучава. Напротив, освободеното детско въображение потвърждава знанието, което авторката вече е споделила с него. Но най-важното е, че има голяма обич към децата, без която няма как те да се превърнат трайно в истински читатели.(Прочее, на http://detskiknigi.com/bojana/ тече Специален месец „Малката Божана”.)