Посветен на операта

 
Годините летят, а Пламен Карталов си остава все същият ентусиаст - за него операта е и призвание, и страст, и кауза. Може би опитът вече го предпазва от авантюризъм и непремерени рискови начинания, но пък любопитството му и търсенето на малко познати оперни територии са силно изразени в неговата репертоарна концепция.
 
Може да е генетично, може да е култивирано, но Пламен Карталов съхрани динамичността си, хъса, с които и до днес осъществява замислите си. И макар да отбеляза в личния си календар 40 години творческа дейност, успя да запази в себе си онова дръзко, нахакано момче, което все още върви целенасочено напред. Именно това, не спирано от успехите и признанието движение, е най- интересното и значимото в личността му. Темпото днес може и да не е престо-престисимо, но пък сега целите са много по-мащабни, по-дълбоки и перспективни.
Връзката между режисьор и организатор е едно тяло на две едновременно вибриращи, взаимообвързани, но и противоречиви усещания на хомогенно единство. (...) Колкото и да съм претоварен с административни отговорности, никога няма да се откажа от творческите си задачи, от правенето на опера.
В началото на 70-те години на миналия век, още студент, Пламен Карталов събира оперна трупа. И започва пътят му в режисурата. Той иска – и ще го постигне! – да бъде режисьор. Иска – и ще стане! –мениджър, организатор и ръководител на оперен театър. Сам си го създава - Младежка камерна опера (1972). По-късно - вече Благоевградска камерна опера, първият самостоятелно функциониращ (по всички правила на оперния театър) формат в България. Още в началото на своя път Карталов навлиза в света на барока и на съвременното оперно творчество - Монтеверди, Пърсел, Галупи... до Стравински, Холминов. Камерната опера е творческата лаборатория, в която експериментира, търси, открива, но и започва да гради самочувствие. За него застоят е немислим. Затова приема с ентусиазъм назначението си за директор на Русенската опера - в онези години една от най-престижните и с великолепен артистичен колектив. Разкриват се нови възможности; полита към просторите на големия оперен театър. Тук има солидна база за навлизане в класическия оперен репертоар. Във вече далечните 80-те години на миналия век, по време на директорството си в Русенската опера (1982-1986), много успешно той въведе непознатата у нас система на самофинансиране. Още с встъпването си в длъжност Карталов приобщи към театъра два от най-големите в епохата химически комбината, които финансово гарантираха неговите нови репертоарни идеи. Благодарение на което бяха осъществени впечатляващи постановки. Уникален пример за извънбюджетно финансиране у нас, което от 1994 година и до днес, с прекъсвания от няколко години, Карталов развива и в Националния оперен театър.
Именно в Русе той се утвърди като един от най-талантливите млади режисьори в българския оперен театър. Имаше постановки, откроявани с награди, представяни с голям успех на фестивали и оценявани много високо от музикалната критика. Следва време, в което, заедно с великия Борис Христов, организираха Българската академия за изкуство в Рим, в която Карталов навлиза в третото измерение на личността си - педагогическото. Тук той развива актьорски умения у младите специализанти, някои от които имаха голяма международна кариера. Дейност, която е неотменна част от живота му до днес като професор в Музикалната академия в София.
Така, упорито и амбициозно, се самоизгражда Пламен Карталов, обогатявайки интелекта и чувствителността си, шлифовайки рецепторите, без които интерпретаторът не би могъл успешно да се впише в модерното време и да открива нови аспекти в старите оперни произведения. И до днес той не отделя, не неглижира организационно-административната от творческата си функция. Факт, който обуславя мащабите на неговите инициативи, изяви, посветеността и размаха, с който ръководи не само случващото се на сцената, но и зад нея.
 
Управлението на артистите е способност за издигането им в полет към висотите на безкрайните възможности на творческия процес. Това може да се случи благодарение на професионализма, вдъхновението и увличането им в екипна работа. И въпреки различните им характери, е важна спойката между тях с толерантност, обич, търпение и доверие. Те са решаващи за успеха.
Естествено, като музикант и мениджър, винаги е привличал и обгрижвал млади оперни таланти, знаейки, че кадровото обновление, както и предаването – от поколение на поколение, на щафетата на традициите, прави оперния театър пълнокръвен и жизнеспособен. В тази насока му помага много педагогическата му дейност като професор по актьорско майсторство в НМА ”Панчо Владигеров”. От неговия клас вече са излезли редица талантливи, много добре обучени и перспективни оперни певци-актьори, които днес се изявяват по авторитетни оперни сцени. С особено увлечение и отдаденост той подготвя младата смяна, създал е собствена ефикасна методология на овладяване на дисциплината и с увлечение поставя в Учебния оперен театър (тази година бяха оперите „Детето и вълшебствата” на Равел и „Една дълга коледна вечеря” от Хиндемит), което всъщност е крайният резултат от обучението на студентите, получили възможността да приложат знанията си на голяма оперна сцена и в пълноценно протекъл творчески подготвителен процес.
Променяйки конвенционалните параметри на българския оперен репертоар, той даде примери за творческо обогатяване и художествено извисяване на националния музикален театър. Тенденция, която става характерна за неговата художествена концепция и която, свидетели сме, има ефектен отзвук у публиката; допринася за израстването и формирането на естетически вкус на изпълнители и зрители. През изминалите четири десетилетия режисьорът и директорът Пламен Карталов отстоява и разгръща този свой възглед навсякъде - в театрите у нас и в които гастролира като режисьор, като предлага и реализира интересни и малко познати, непопулярни заглавия. Например: ”Лакме” от Делиб - в София и на Фестивала „Афродита” в Пафос, „Луиза Милер” от Верди в Палм Бийч, „Орфей и Евридика” от Глук в Солун, „Дон Кихот” от Масне в София, „Животът на безпътния” от Стравински на фестивала в Салерно, Италия, и др. Общо за четирийсетте десетилетия от началото до 2012 година е реализирал 150 постановки на творби от повечето големи европейски, включително руски оперни композитори - от Монтеверди до Стравински и Меноти. Огромен е и активът му зад граница в това време.
 
Идеите. Пламен Карталов генерира оригинални идеи, които реализира благодарение на своята целенасоченост, енергия и умение да увлича и убеждава. Ще изтъкна и несекващия му интерес към тенденциите в световния оперен театър, факт, които му дава възможност да ги проектира в настоящата ни оперна действителност. Както и обстоятелството, че винаги е милеел за традициите и е техен продължител. А това, трябва да признаем, не е много характерно за психологията на българския управленец. Особено грижовен е към българската оперна творба, защото винаги се е водил от идеята, че тя създава и поддържа индивидуалния, националния облик на един музикален театър. В цялата си кариера на режисьор, той с отговорност и пиетет се отнася към българската опера. В резултат създаде образци на дълбоко осмислена и музикално-драматургическа режисьорска интерпретация на „Янините девет братя” от Пипков, на „Цар Калоян” от Владигеров, на „Ивайло” и „Зографът Захарий” от Марин Големинов, даде възможност да се чуят „Косара” и „Алцек” на Маестро Атанасов...
Сцена на открито е иновативна форма на съществуване на операта днес. За пръв път през 80-те години на XX век Пламен Карталов дръзва да я осъществи - на хълма Царевец във Велико Търново. Невиждано до тогава у нас, грандиозно зрелище с кинематографични измерения на масовите сцени, със специално озвучаване, осветление и съчетание на декори и естествен фон на действието. Уникални са постановките му на „Цар Калоян”, „Ивайло”, „Княз Игор”, а през 2007 година възстанови Сцена на вековете и направи 7 постановки, между които „Атила” и „Турандот”. Междувременно Карталов създаде в София Опера на площада (пред Националната галерия), а от няколко сезона – Оперни вечери в Парка (на Военната Академия), където са представяни „Аида”, „Княз Игор”, „Кармен”, „Мадам Бътерфлай”, „Лакме”, балетът „Зорба гъркът”. Представления, посрещани с интерес от публиката заради дарбата на Карталов да гради монументални сценични конструкции, без да изпада във външна помпозност и самоцелна зрелищност. Успешни са и изявите му и в Амфитеатъра на Стара Загора, в Летния театър на Варна, в Любляна, Сплит и т.н.
Опера за деца - още едно изключително важно начинание! Намалката сцена в Софийската опера регулярно през сезона се правят адаптации на големи опери или се представят детски опери и балети. Което влива нова, млада кръв в театъра. Карталов единствен сред оперните режисьори (засега) не игнорира този възпитателен процес, който е conditio sine qua non за неспирнo обновление на публиката.
Отново пръв - в създаването и разширяването на международни контакти, Карталов е бащата на „бразилската и японската връзка” на Софийската опера. Бразилската национална фондация за култура „Фунарте” инвестира не само в постановки на бразилски опери в Софийската опера, но и в нейното голямо турне в състав над 150 души, преминало с огромен успех в Бразилия. Впрочем, там за пръв път е поканен български режисьор - за суперпродукцията „Аида”, реализирана на най-големите футболни стадиони в страната. И Япония, където Софийската опера гостува регулярно от 2000 година насам - с неизменен успех, редом с театри, като Миланската Скала, Метрополитън, Виенската опера и т.н. Този престиж Софийската опера дължи преди всичко на Карталов, който е особено харесван от японските импресарии като режисьор-продуцент.
 
Вагнер и „Пръстенът на нибелунга”
Никое явление не може да бъде схванато напълно в своята същност, докато то самото не е станало факт. Тези думи на Рихард Вагнер искам да отнеса към историческото дело на Софийската опера да постави за първи път у нас и на Балканите титаничната тетралогия на композитора „Пръстенът на нибелунга”. Очевидно е, че то даде нов национален и международен престиж на българската музикална култура, на българския оперен театър, на българската публика, т.е., на делото, извършено заедно с вас – нашите приятели и почитатели.
Наистина, любовта побеждава всичко! За онова, което Вергилий е изразил само с три думи – Omnia Vincit Amor, Вагнер е композирал 15-часова музикална драма и са му били необходими 30 години на изтощителен труд и живот, изпълнен с терзания.
Не мога да не спомена огромната и смела творческа идея да осъществи (за пръв път на Балканите) Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга” с изцяло български постановъчен и певчески състав. От 150 години насам това е приоритет на Байройт и най-богатите и големи оперни театри в света. Нейната реализация в Софийската опера не е просто дръзко предизвикателство, тя е закономерност и еманация на натрупания управленско-организационен опит, който, умножен по неоспоримата ерудиция и фантазия на Карталов, вече не само е художествен факт, но и изключителен принос в аналите на националното изкуство. Впрочем, реализация, абсолютно съизмерима с постиженията на световния Вагнеров театър, поне такова е мнението на най-авторитетната немска и австрийска музикална критика, която следи и рецензира реализациите и на трите, досега представени, опери от цикъла.
На духовната заблуда на съвремието, на саморазправата от нищожната, палеща отвращение улична интонационна среда, в която живеем, е нашият отговор: „заложили цялата си художествено жизнена сила” – да съхраним традицията и откриваме нови пътища за потребност на обществото ни от съществуването на операта.
Вече отбелязах, че е невъзможно да се опише едно тъй дълго и обществено значимо творческо дело. Тук извеждам някои магистрални линии в оперно-мениджърската и педагогическата дейност на Пламен Карталов. За успехите на режисьора може да се чете от отзивите на музикалната критика у нас и от местата на петте континента, където е канен, най-често нееднократно. Научният му труд за операта ”Янините девет братя” отдавна е приет в нашите музиковедски среди като духовен паметник на големия български композитор-класик. Карталов постоянно е канен за член на международни журита. И още много, много осъществени мечти има Пламен Карталов, чиито заслуги към българската култура са оценявани и с ред държавни награди, звания, ордени.