Опуси – делата на художника

 

Станислав Памукчиев, „Опуси”, галерия „Резонанс”, 18 юни – 15 юли 2013
 
Станислав Памукчиев представя в пловдивската галерия „Резонанс” непоказвани картини и рисунки (2012), както и пластичната инсталация „Делници” (2009). Цикълът „Опуси” е продължение и ново развитие на темата „Преминаване”, върху която художникът работи през последните 20 години.
Основният акцент в проекта „Опуси” е върху вечното желание на човека и личността-творец за усъвършенстване, за разгадаване на природните и житейски феномени, за пресъздаване на нови светове. „Опуси” утвърждават творческия процес като водещ и основополагащ. Художникът го представя като постоянното движение, като търсене на нови идеи и форми, като критично преосмисляне на действителността, на вчерашни постижения, като различни пластични и емоционални етапи, съпътстващи „магията на правенето”. Внушението на големия формат, повтарящият се фигурален мотив, неговите промени и фази на развитие, аскетичната хроматичност, използването на природни материали като въглен и пепел, както и съчетаването с триизмерните обекти от цикъла „Делници” дават на експозицията особена експресивна изразност, усещане за движение и пространственост, която може да бъде припозната и тълкувана. Противоречивостта на заобикалящите ни процеси, неразгадаемите кодове на природата и, от друга страна, изкуството като средство за познание и съзидание, като „преминаване” през двойствеността на битието, са основният интерес на художника през последното десетилетие.
Новият проект „Опуси” на Станислав Памукчиев заслужава особено внимание. Изложбата е успешно продължение и обогатяване на познатия на ценителите на съвременно българско пластично изкуство артистичен стил на автора, на индивидуалния възглед за живопис, който художникът извежда и трайно отстоява. „Опуси” дава нов нюанс в творчеството на Станислав Памукчиев - не само заради представянето на непоказвани досега картини и рисунки, не само заради перфектното пространствено взаимодействие с уникалния интериор на галерия „Резонанс”, а най-вече заради акцента върху процеса на правене, върху художническия начин за познание чрез създаване на изкуство върху „вечното движение” - враг на всеки постулат или наложена конюнктура.