Вцепенение

 
„Отчуждение”, 2013, студия „Екран” на БНТ, 77 минути, режисьор – Милко Лазаров, сценарий: Милко Лазаров, Китодар Тодоров, Георги Тенев; оператор – Калоян Божилов, сценография – Ванина Гелева, изпълнителен продуцент – Христо Живков (RedCarpet). В ролите: Христос Стергиоглу, Ива Огнянова, Мариана Жикич, Ованес Торосян и др.
Награди: за български игрален филм от 17. София Филм Фест, 2 от Венеция.
 
„Отчуждение” ме очарова още през зимата. През март бе показан предпремиерно на 17. София Филм Фест и въодушеви не само мнозина от зрителите в „Люмиер”, а и чуждите гости, които веднага го откроиха. Имаше, естествено, и резистентни към концептуалния му радикализъм, и недоволни, че готовият филм няма общо с приетия преди години проект „Марти”... Но никой не отрече визуалния му магнетизъм. „Отчуждение” не прилича на телевизионен филм. И зарежда отслабналата вълна от талантливи български дебюти.
Показва ни монотонното всекидневие на бездетно маргинално гръцко семейство. Битът е старовремски, общуването - почти безсловесно, изстъргано от тръпка, а огледалата са свидетели. Йоргос (талантливо безизразният гръцки актьор Христос Стергиоглу) е над 50-те и антипатичен, независимо дали е на лов с дружинката, на масата да дъвче яребица или на пода за секс. Елени (Ива Огнянова) е млада, симпатична, безропотна и безучастна. Грижат се за болната му майка (Дора Маркова). Той е моторът в летаргичната реализация на адреналинния проект „купуване на бебе” от България за 10 хиляди евро. Поема с тайник в раздрънканото си пежо 404. И от Гърция, и от страната ни виждаме запуснатост. Мъжът се среща с бъдещата родилка (Мариана Жикич), глухонемия й брат (прекрасно различен Ованес Торосян) и акушерката (Неда Искренова). Приютява ги собственик на планинска къща (Китодар Тодоров). Става ясно, че само на гръка му е за първи път. В натрапчивата изнервеност на очакването се опитва да общува с глухонямото момче, пушейки: „И аз съм малко българин, една четвърт..., имаме еднакви очи”, а то рее зелен поглед в тъмното небе. Следват женски ридания, буря, новороден писък насред стихията, търкане на очички с ръчички...
Баналната депресивност на сюжета е въведена в медитативно-аскетичен микс от road movie и психотрилър, където съспенсът е напразен, а в зловещото медийно клише „трафик на бебета” е вдъхнат нов живот. Механиката на херметичното живеене, където дори раждането не е емоция, се артикулира през екстремна конструкция от едри и дълги планове с многопластов вътрешнокадров монтаж, протяжен ритъм, остри ракурси, живописно съзерцание. Изпразненото от смисъл дишане е още по-убийствено в контекста на неистова природа. Изтръпвам от космическата пустота. Универсално и плътно внушение за разпад. Чистокръвен арт филм.
Така че не ме изненада попадането му сред 12-те заглавия в Специалната програма „Венециански дни” в Седмицата на кинорежисьорите на Мострата. И макар наградите му да са периферни, успехът на „Отчуждение” е твърде значим – след „Единственият свидетел” на Михаил Пандурски (1990, с 3 награди), той е първият български филм с премиера на най-стария кинофестивал в света и пробив в негова официална селекция. Дори само това да беше, си е престиж.
Завършил филмова и тв-режисура в НАТФИЗ при проф. Владислав Икономов, сега Милко Лазаров преподава там „Експериментално кино и инсценизация”. Известен е като бивш член на Управителния съвет на БНТ и изпълнителен продуцент на едни от мащабните проекти на обществената телевизия: „Великите българи” и „Голямото четене” (там се изявява и като режисьор на сегмента „Сто години самота”). Но лично аз го свързвам със смисления документален филм „Неудобният д-р Кръстев” - режисьорски дебют на Христо Живков (вж. „Култура”, бр. 20 от 2005), където Лазаров е изпълнителен продуцент и монтажист. Видимо е потънал в собствения си пълнометражен дебют - визионерската хладина на „Отчуждение” е изваяна. Филмът има покани за следващи фестивали, но след „Пътуващо лятно кино с БНТ1” е редно скоро и да се излъчи.
От първия близо 2-минутен кадър с пеещия на гръцки в грос мъж до последния с далечната къща на хълма, „Отчуждение” се гледа с вцепенение.