Покана за дискусия

 

В навечерието на новия политически сезон, когато фокусът на общественото внимание трябва да се калибрира предвид трудно сдържаните емоции на нетърпение и любопитство, изпълнителният директор на фондация „Медийна демокрация” и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” доц. Орлин Спасов набелязва кои са основните проблеми в българската журналистика, имайки предвид и важното обстоятелство, че в последно време страната ни заема все по-задни позиции в класациите за свобода на словото. Това той прави в интервю за информационния сайт „Медиапул”, водено от журналиста Красен Николов и озаглавено „Журналистите в България са все по-склонни да се отказват от свободата си”.
Първият проблем, откроен от Спасов, е политическият натиск. Той се регистрира и от всички институции, наблюдаващи българската медийна среда, подчертава анализаторът, като добавя, че през последните години политическата и икономическата зависимост са силно преплетени и неслучайно анализаторите говорят за олигархична зависимост на българските медии. Спасов обръща внимание и на една особеност у нас – проблемите в българската журналистика тръгват от частните медии, докато обществените телевизия и радио именно в този кризисен за медиите период успяват да се наложат като обективни и независими.
Вторият проблем, според Спасов, е поляризацията, която води до трудното оцеляване на журналистически авторитети, тъй като тя затруднява регистрирането на обективност, а нейната липса, от своя страна, води до страничен ефект – активно взаимно очерняне на отделните журналистически авторитети.
Говорейки за проблема на поляризацията, Спасов обръща специално внимание върху това как се отразяват протестите.
При февруарските протести на практика всички медии, дори и тези, които дотогава са имали силно изразено положително отношение към управляващите, заемат страната на хората. При сегашните протести обаче – срещу правителството на Пламен Орешарски, медиите се поляризират, тъй като не успяват да останат изолирани от процеса на силна поляризация на самите протести. Спасов прави уточнението, че още при протестите през зимата се е забелязвал елемент на поляризация, продукт на самите протестиращи. Но тогава полюсите били само два – между политиците и хората. При протестите срещу правителството на Орешарски обаче полюсите се увеличили - демократи и недемократи, русофили и русофоби, комунисти и антикомунисти, красиви и не толкова красиви. И именно тази особена поляризация, характерна за 90-те години, затруднила изключително много медийното отразяване на протестите, смята Спасов. Но както тогава, така и днес, човек лесно може да се ориентира в различните позиции на печатните и електронни издания, на телевизиите и радиата - правителството на Пламен Орешарски се подкрепя от медиите от кръга на Делян Пеевски и Ирена Кръстева. Протестиращите си имат своеобразен „информационен хъб” - „Икономедиа”. Президентът Росен Плевнелиев също се радва на одобрението от страна на „Икономедиа”. ГЕРБ пък намира подкрепа в лицето на определени журналисти в „Нова телевизия”.
Третият проблем, който регистрира анализаторът, са икономическите зависимости. Спасов посочва, че у нас редица издания функционират по начини, които не се подчиняват на нормалните пазарни механизми, заради което не е учудващо, че в сравнение с Германия, в България излизат много повече национални всекидневници. Независимо от критичността си, Спасов отбелязва, че през тази година при голяма прозрачност са били закупени големи пакети информационни и развлекателни сайтове, но оттук нататък следва по-важният въпрос, засягащ произхода на капиталите, както и започването на важната дискусия за това дали обществото приема офшорна фирма да бъде медиен собственик. Именно скритите зад офшорката собственици са причината интернет медиите да не бъдат нещо много по-различно от печатните издания или традиционните електронни медии.
Четвъртият проблем, който набелязва Спасов, е свързан с журналистическия морал. Спасов признава, че образованието по журналистика все още не отбелязва голям успех при формирането на онези морални качества, които са необходими за успешното противопоставяне на корпоративния и партийния диктат. В същото време, Спасов не крие учудването си, че при управлението на ГЕРБ, когато именно са първите изключително груби прояви на натиск, утвърдените журналисти почти не изразяват недоволство и не реагират със съпротива. Той припомня, че още преди години Михаил Неделчев прави пространен анализ, в който аргументирано защитава тезата, че несвободата в медиите е по-желана от свободата, защото гарантира много повече уют и удобства. Към днешна дата казаното от Неделчев е не само в сила, но намира все повече потвърждения, казва Спасов, като добавя, че „към момента все повече журналисти са готови да направят компромиси не само със свободата на словото, но и с нивото на труда си”. Освен това липсата на стабилни морални ценности е причина и за миграцията на едни и същи водещи журналисти от една медия в друга. Спасов дава пример с Германия, където е невъзможно журналист, наложил се в консервативна медия, да започне работа на друго място, което защитава по-либерални или леви идеи. В България пък медиите не само че не отстояват някакви морални ценности, но все повече заимстват от принципите на функциониране на футболните отбори, когато треньорите санкционират слабите си играчи, като ги изгонват от тима си.
Така от четвъртия проблем в българските медии произлиза и петият – все по-намаляващият обществен престиж на журналистическата професия. Този проблем най-драстично засяга печатните медии, които в момента се ползват с най-ниско доверие в сравнение с традиционните медии.
Редакцията на „Култура” е готова да започне дискусия и да предостави място на всяко аргументирано мнение по горните проблеми.