Как да помним миналото си?

 

Европа. Югоизточна Европа – Записани спомени, куратори: Констанце Вике и Надежда Джакова, Музей на социалистическото изкуство, София, 13 март – 4 май 2014.
Европа. Югоизточна Европа – записани спомени представи произведения на художници от единадесет страни от Югоизточна Европа, които разглеждат въпроси за колективната памет, различни места и култури на спомена и ролята на образите в тези процеси. Защо именно спомени от Югоизточна Европа и по какъв начин миналото все още присъства в този белязан от конфликти регион? И дали фотографията, видеото и филмът не ни дават специфичен достъп до миналото, който се налага непрестанно да бъде преосмислян? За да отговори на тези въпроси, изложбата обединява в себе си не само различни исторически наративи, но и представя своеобразни начини на боравене с камерата – трезво регистриращи, субективно документиращи, биографично разказващи, исторически анализиращи, но и улавящи следата на един акт.
Историческо понятие Югоизточна Европа не съществува, но това наименование най-точно определя едно място, в което историята и конфликтите са концентрирани с такава сила. Регион, който постоянно ражда история – толкова интензивно, че един човешки живот не стига, за да се осмисли; в който спомените са понякога ужасяващи, друг път манипулирани или преднамерено забравени. Изложбата се опитва да даде друг коментар на нашата история, различен от колективния спомен и всеобщата истина, която историята налага.
Медиите фотография, филм и видео имат специфично отношение към миналото и са важни посредници за индивидуални ритуали на спомена и колективната култура на спомена. Споменът е органичен процес, субективен и ирационален, значително по-комплексен от повикването на запаметено минало, по-комплексен от обичайното натискане на едно копче: Запис! Техният регистриращ поглед превръща съвремието в минало, но все пак е необходим контекстът на тези фрагменти. В този смисъл, творците приличат на историци, които подреждат източниците на миналото и ги свързват в разказ.
Тематичната структура на изложбата предоставя основата и различни гледни точки към представените творби. Някои идеи се дефинират чрез темата, други – чрез художествената позиция, а трети – с помощта на рефлексията на медията; голям брой от работите могат да се възприемат от няколко гледни точки. Сред предложените теми са „Политически пейзажи и пространства”, „Следи от престъпления”, „Индивидуални спомени и колективна памет”, „Фотографии като склад на миналото”, „Конструкция и деконструкция на колективни спомени” и „Ре-/инсценировки”, а многообразието на фотографските похвати може да бъде осъзнато едва след осмисляне на цялата изложба.
В българското участие в изложбата са включени авторите Никола Михов и Петер Цанев. В проекта „Forget your past” Никола Михов отбелязва над 150 паметника като част от „Политически пейзажи и пространства”, които са построени по времето на социализма и сега са безстопанствени. Те ще бъдат оставени на рушащия ход на времето, символизиращи невзетите решения и неслучили се реформи, докато обществото ни не изгради ясна позиция за миналото, за паметта. Съхраняване и опазване на паметниците от близкото минало или тяхното умишлено унищожаване – памет, която искаме да запазим или напълно да отречем и да оставим настоящето на неговата безпаметност.
Могат ли да бъдат подминати художествените стойности на тези паметници, защото идеологията, която са обслужвали, се е разпаднала? Според Никола Михов, на паметниците на социализма не може да се гледа еднозначно: Можем да ги преосмислим, а моето поколение е готово за това. Да ги интегрираме, да бъдат живи места.
Смяна на поколенията, генерация, която дори не е съществувала през социализма – по какъв начин тя възприема близкото ни минало? Когато гледаме изоставените помещения на Петер Цанев, дали е възможно да откриваме в тях нещо повече от руини? Какви чувства предизвикват артефактите на една епоха, продължаваща да влияе върху настоящето? Фотографиите могат да подсещат за миналото само ако има разбиране за историчността на историята. За Петер Цанев руините предлагат наследство, което не може да бъде продължено.
Тимоти Алън също фотографира монумента Бузлуджа – най-големият бастион на социалистическата власт, а днес - руина. Проектът не е представен в настоящата изложба, но е любопитен пример за различен поглед към сюжета. Ако при Петер Цанев „руините са без адекватно емоционално въздействие”, Тимоти Алън намира очарование в естественото остаряване на една сграда. За разлика от Никола Михов, според който паметниците трябва да бъдат съхранени, било то и с друго предназначение, Тимоти Алън смята, че сградите не трябва да бъдат „оградени с червено въже и превърнати в машини на модерния туризъм”. Те трябва да бъдат оставени да умрат величествено от естествената разруха, на която времето ги подлага, или просто FORGET YOUR PAST.
Изложбата е част от мащабен проект на Гьоте институт - Централа Германия на тема „Спомен”, който започва като литературен форум „Смелостта да си спомним” и прераства във визуален разказ на личния спомен. В резултат възникват сборник с 24 индивидуални и различни авторски гласа и изложба, в която се включват художници и куратори от региона. В България изложбата е организирана в сътрудничество между Гьоте-институт, Музея на фотографията в Брауншвайг и Националния музей на българското изобразително изкуство.