Приказка за китарата

 
Уил Бъкингам. „Произходът на лирата“. Превела от английски Маргарита Терзиева. ИК „Ентусиаст“, 2014 (2012). Цена 14 лв.
 
Британската традиция е богата на автори, които търсят сюжетите си в далечни и непознати земи, а България може да бъде привлекателна територия за чуждото въображение. За щастие, в случая с Уил Бъкингам имаме писател, който не просто разлиства атласа в търсене на екзотична обстановка, а искрено се интересува от България, пътувал е из страната и е извършил необходимите проучвания. „Произходът на лирата“ е роман – или по-скоро романс – който разказва невероятната история на Иван от родопското село Гела, неговите превъплъщения от просто селско момче през хайдутин, през рядко талантлив музикант до светец, непознат на официалната църква. Търсенето на музиката, която единствена облекчава прогарящата го ярост, отвежда Иван до Виена и Париж и го извисява до мъченичеството. А, както подсказва заглавието, зад тази история стои силен митологичен пласт, свързан със сюжета за Орфей и чудодейната сила на неговото свирене.
Тук трябва бързо да се уточнят две неща. Първо, ако историята звучи някак неправдоподобно, то „Произходът на лирата“ наистина не е роман в класическия смисъл на жанровото понятие и не се разполага еднозначно в модуса на правдоподобието. Книгата на Уил Бъкингам почти може да се нарече приказка, сладостно увлечена от необузданото си въображение и прицелена в определени моменти, в сцени, заредени с красота и енергия. Второ, за българския читател „Произходът на лирата“ влиза в много любопитна игра със стереотипите и клишетата на експортния национализъм. Направо не е за вярване как от туристическия тюрлюгювеч, който явно са му пробутвали из Родопите, англичанинът е изградил здрава и смислена митологична основа, която му позволява да надскочи екзотиката и да напише интелигентна и увлекателна история, в чийто фокус всъщност е не толкова българският колорит, колкото естетиката на класическата китара. Това е най-вече книга за музиката и свиренето. В нея са вмъкнати и нотни записи, които на едно ниво играят сходна роля с тази на изобилната етнографска информация и българските думи в текста – да потопят властно читателя в непознат за него свят. Не е трудно да си дадем сметка, че подобна лингвистична стратегия е доста характерна за съвременната англоезична литература; че от Салман Рушди до Халед Хосейни и от Луиз Ърдрич до Джуно Диас чуждите реалии и чуждите думи изпъстрят страниците и нашарват самата тъкан на английския език.
Впрочем, тази езикова множественост, която подрива монолитността на значенията, се отразява в някакъв смисъл и в заглавието. Descentе трудна дума, която може да значи също „слизане“, „пропадане“, наред с други неща. И макар че в книгата се споменава за произхода на лирата (Хермес я направил от червата и корубата на костенурка), може би по-силно звучи мотивът за слизането на орфеевата лира в подземния свят (през пещерата Дяволското гърло, ако се вярва на гидовете). Това е въпрос на преводачески избор, а книгата е имала късмет с Маргарита Терзиева, позната с работата си върху романите на Амос Оз. Преводът звучи естествено и гладко, но тук-там вкарва текста в нива, от които оригиналът е избягал. Така например, въздухът в родопската гора непременно е „кристално чист“ - нищо, че оригиналът казва просто „still” (неподвижен). В един поетичен рефрен името на героя носи в себе си „(черешов) цвят, музика и смърт“, но в превода черешовият цвят е станал на „сила“. Подобно подхлъзване по очакваното е и трансформацията на изказването „Brides can also be bitter” в „Любовта също може да бъде горчива“. А тези думи са произнесени с ирония и предизвикват агресивна реакция тъкмо защото не говорят за любовта: тъй като на български наистина булките няма как да са „горчиви“, можем да имаме „брак“. Все пак, всичко това са по-скоро изолирани неблагополучия; могат да се дадат значително повече примери как преводът на Маргарита Терзиева умело и правдиво следва изходния текст, боравейки с лекота с различните му нива. Уместен в крайна сметка изглежда и изборът на преизказно наклонение за първите глави, които разказват за раждането и детството на героя – така се усилва епично-легендарното звучене, характерно за книгата.