Ходене по буквите

 
„Съвременник”. Списание за литература и изкуство. Бр. 2/2014. Цена 10 лв.
Поводът да представим този брой е романът на Колм Тойбин „Заветът на Мария” в превод от английски на Мариана Мелнишка. Големият ирландски писател вече е познат у нас с книгите „Маестрото” (за Хенри Джеймс), „Разказът на нощта” и „Светлина в черната вода”. През 2013 г. „Заветът на Мария”, монолог на Св. Богородица, беше в късия списък на претендентите за наградата „Букър”, а и вече е записан в три диска от Мерил Стрийп. Свръхкраткият роман е триумф на стилистичната интровертност. Той носи единственото утешение - утешението на смълчаването, тишината. В него има признания на Божията майка като: „Преди да си тръгне, му казах, че през целия си живот, колкото пъти съм виждала повече от двама мъже заедно, съм съзирала глупост и жестокост, но най-напред е била глупостта.” (В броя четем още фрагменти от Хенинг Ритер, автобиографична проза от Йонеско, стихотворения от Доналд Хол и Карл Денис, разговори с Борхес и Маркес, текстове от Пламен Антов, Палми Ранчев, Петър Чухов, Румен Леонидов, Здравка Ефтимова…)
 
Михаил Неделчев. „Яворовата година на траура”. Юбилейно библиофилско издание. Издателство „Нора 2000”, София-Поморие, 2014
 Изданието е отпечатано в 300 екземпляра, като първите 50 са подписани от автора. То съдържа неговото Слово за обявяване на Яворовата година на траура в Театрална работилница „Сфумато” преди представлението от 30 ноември 2013 на пиесата „Нирвана” от Константин Илиев в постановка на Иван Добчев (вж. бр. 42/2013 на „Култура”), „Сюжети за Лора post mortem”, „Битие в смъртта” (слово на кръгла маса в Чирпан, 14 януари 2014), както и първи отзиви за тези текстове на най-големия наш яворововед, написани от проф. Иван Станков, Мирела Иванова и Теодора Димова. Както казва проф. Неделчев в Послеслова на прочувственото издание: „Мисленето за Яворов, за трагедията на неговата смърт, мисленето точно съвместно, заедно, дори съборно, като умножаване на единичните духовни осъществявания, е особено важно за самите нас именно в тази година на нови общобългарски изпитания.” Яворов си отива на 29 октомври преди 100 години, а тези дни траурът още повече се сгъстява.
 
Светлана Дичева. „Парти за разглезени самотници”. Разкази. ИК „Унискорп”, С., 2014, цена 10 лв.
Сборникът поставя ужасни екологични въпроси, но преди всичко пита какъв е и защо е такъв животинският глас. Всеки разказ е монолог на конкретно животно, последен представител на своя вид в най-близкото ни бъдеще. Кой обаче говори – животното или човекът? Къде в съзнанието е границата между тях? – граница колкото смешна, толкова и страшна (и раздвижена от авторката в нови и нови посоки). Човешко, твърде човешко е унищожението на нашия свят. Всъщност, резкият скок на авторката извън орбитата на антропоцентризма дава още един шанс на съвременната ни литература, взряна в пъпа на своите национални и социални традиции (на сходен случай се радвахме с „Апокрифни животни” на Димитър Кенаров.). При това, изказът на Дичева отскача засмяно, увлекателно, без претенция.