Утрешният ни бизнесмен - по-честен от днешния

 
Изследване „Младите хора в Европейска България. Социологически портрет 2014”, чиито резултати са събрани в книга, бе представено от своите автори Петър-Емил Митев (от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”) и Сийка Ковачева (от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”) на 20 ноември в хотел „Кристал Палас”.
Проучването, което стои в основата на книгата, е направено по инициатива на фондация „Фридрих Еберт” и с академичното съдействие на Клаус Хюрелман. То е мащабно, представително изследване на 1000 български младежи на възраст от 14 до 27 години и съдържа теми, като ценности, жизнени стилове, семейни преходи, образование, труд, политика, свободно време. Използван е анкетен метод, по който изследвания прави фондация „Шел”, като тук са добавени въпроси с цел да се направи съпоставка с някои предишни изследвания на Института за младежта, чийто директор е бил Петър-Емил Митев.
Известният социолог подчерта, че една от особеностите на изследването е, че при него се оползотворява капитала, натрупан в продължение на над 40 години младежки изследвания. Един от резултатите е, че се наблюдават четири отчетливо различни поколения. Първото поколение е на 50-те и 60-те години, в което типичният образ е на младия човек, напускащ селото и отиващ в града, за да получи образование и нова професия, а после да отиде на строежите и да заживее в нови условия. Това е поколение, което е конформистко и е най-социалистическо. Тук Митев даде пример, когато в края на 60-те години изследването „Младежта и книгата” включва за първи път въпроса: „Правили ли сте предложение за отстраняване на недостатъци в обществената дейност?” и се оказва, че повече от половината млади хора не са забелязали изобщо съществени недостатъци. В същото време, това поколение е далеч от меркантилността и при изследването на мотивите за преместване от село в град, анкетираните поставят на първо място възможността да се ожениш, а чак на трето - представата за доход. Второто поколение е поколението на 70-те и 80-те години – децата на първите имигранти. Те възприемат градските условия – образованието и новите професии, като даденост и пожелават нещо повече - свободата. Първата територия на свободата е собственото тяло – прическа, облекло, сексуална разкрепостеност. Третото поколение - на 90-те и началото на новия век, което прилича на дете на червени и сини разведени родители (цитат по Андрей Райчев), се устремява и към гражданското общество, и към частната сфера. То обаче попива дефектите, съпровождащи българския вариант на прехода, изразени в младежкия жаргон „далавера”. Това обаче, което регистрира последното изследване, е, че днешните младежи, ориентирани към частната сфера, са по-различни от предишните. И докато през 2002 г. на въпроса: „Кое е по-важно за вас лично – успех в живота на всяка цена, макар и с морални компромиси, или честност и почтеност, макар и да се жертват личните интереси?”, ориентираните към бизнес предпочитат по-често от другите „успеха”. През 2014 г. картината е обратната: именно бъдещите бизнесмени предпочитат „честността”. Митев уточни, че тази особеност на бъдещия бизнесмен е следпреходен резултат. Друг резултат от изследването е, че сред сегашните младежи Европа престава да бъде идеализирана, в основата на което стои и един своеобразен „български скептицизъм” (цитат по Живко Георгиев), според който е в сила максимата: „Помогни си сам, за да ти помогне и Европа”.
Накрая Петър-Емил Митев обобщи, че от изследването се вижда равносметката на прехода в очите на новото поколение и основните му цели – пазарна икономика, демокрация, правова държава, ЕС, които вече са постигнати, са оценени по по-различен начин в сравнение с предишни години. Пазарната икономика, която досега е била на първо място като ценност, днес е изместена от свободата. Друга интересна особеност е, че помолени да обозначат своите позиции в политическата скала – ляво/център/дясно, се оказва, че десните младежи са два пъти повече от левите (25% срещу 12%).
Друг любопитен факт, представен от Ковачева, бе, че над 90% от младежите у нас определят себе си като религиозни. За сравнение, в Чехия процентът е само 30%. Но при по-следващи въпроси се регистрира, че се молят редовно 5% от младите българи, а редовно на църква (на големи празници) ходят 9%.
По отношение на очакванията за бъдещето пък изследването регистрира увеличаване на геополитическия песимизъм. И докато през 2007 г. във всички възрастови групи е надделявало убеждението, че след 30 години ще живеем в по-добър свят, сега е точно обратното. В горната младежка възраст (23 – 27 години) мнението, че светът става все по-враждебен и опасен, е два пъти по-силно от оптимистичното очакване за по-добър свят.