Александър Янакиев (1955-2015)

 

Не е за вярване - беше с нас допреди „пет минути“! Не предупреди, не се сбогува, не вярваше във влошеното си здраве… И си отиде без време точно на 60 години! Беше изпълнен с ентусиазъм за новите си проекти, подготвяше новите си книги…
Проф. д-рАлександър Янакиев беше един от най-авторитетните ни киноисторици. Той не само познаваше в детайли историята на българското кино, но беше експерт и в областта на теорията, на анимационното и документалното филмово творчество. За 35 години като учен беше изградил собствен глас и преценка, които често оспорваха клишета и остарели представи. Критичният му поглед и ироничните му стрелички караха и нас, неговите колеги, да се вглеждаме с повече внимание в собствените си текстове. Но и щедро подаряваше идеи...
Най-значимият труд на Александър Янакиев остана „Българско кино. Енциклопедия” (изд. Титра, 2000). Той предприе и доведе до успешен край това свое пионерско начинание изцяло със собствени средства в края на 90-те, когато криза след криза разтърсваше обществото, а държавното подпомагане за книгата беше мираж. Енциклопедията ще остане завинаги онова издание от гъсто изписани 784 страници, което за първи път събра в едно информацията и авторските му коментари за 1272 български филма и за 800 творчески личности – сценаристи, режисьори, оператори, актьори, художници, аниматори, композитори, критици. Следващата му книга „Синема.bg” (издателство Титра, 2003) не само попълни много от „белите полета” в историята на българското кино, но и погледна към развитието му в нова перспектива. Сашо Янакиев беше и един от първите киноведи у нас, които обърнаха сериозно внимание не само върху художествения процес, но и върху моделите за жизнеспособно функциониране на киното ни в условията на конкурентен пазар, върху разпространението и филмовото законодателство. Многобройните му критически публикации винаги се отличаваха със задълбочена, обективна и прецизна оценка на филмовите факти. А Сашо неуморно популяризираше българското кино по света и с участията си в научни конференции – в Италия, САЩ, Русия, Унгария, Украйна, Белгия, Латвия, Южна Корея, Гърция…
Александър Янакиев беше и директор на Института за изследване на изкуствата при БАН в продължение на десет трудни за Академията години. Наред с модернизацията на института и структурната му реформа, наред с борбата за купуване на съвременно оборудване за дигитализацията на богатия архив, той успя да привлече млади хора в научния колектив. А това в тези години беше титанично усилие.
Проф. Янакиев беше и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, СУ „Климент Охридски“, НБУ. За него работата с младите хора беше специална област от живота му. Неслучайно студентите, които под негово ръководство списваха бюлетините на националните ни фестивали „Златна роза“ и „Златен ритон“, нарекоха себе си „Бибероните“ (на Сашо). А сред успешно защитилите му докторанти са такива утвърдени професионалисти, като Геновева Димитрова, Петър Кърджилов, Деян Статулов, Андроника Мартонова и др.
Сашо беше човек на многото проекти – издател, член на Европейската филмова академия, на ФИПРЕССИ, на Националния съвет за кино, на TheBulgarianStudiesAssociation и на многобройни други организации. Беше търсен експерт заради професионализма и обективната оценка. Беше селекционер и член на множество журита на международни кинофестивали. Обичаше да пътешества и си отиде на път! Българската култура загуби един светъл аналитичен ум, който неотклонно отстояваше каузите на българското кино. Загуби учен и критик с кипяща енергия и оригинални идеи.
Ще скърбим за щедрата ти личност, за неумиращия ти хумор и добронамерената ти толерантност, Сашо… Светъл път в отвъдното!
Надежда Маринчевска
 
Проф. Александър Янакиев бе един от малкото авторитети в българското кино. Тънък познавач на неговата история, той я преподаваше на поколения студенти. За него българското кино бе кауза. Отстояваше я всеотдайно в научната си работа. И издаваше книги за българското кино.
Сашо Янакиев бе ерудиран и ироничен, либерален и скрупульозен. Бе човек на знанието и позицията. На работохолизма и отзивчивостта. Общуването с него бе и радост, и изпитание.
Въпреки огромната си ангажираност, Сашо Янакиев пишеше в „Култура” текстове, свързани с фестивали къде ли не по света – от Монреал до Киев. Благодарение на него читателите на вестника ставаха свидетели на нови имена и тенденции в киното. Освен на многобройните научни конференции у нас и в чужбина, той неизменно участваше в редакционни разговори и анкети, които обогатяваше със своя сериозно-скептичен тон. Внезапната му кончина остави вестника без ценен автор и приятел.
Светла да е паметта му!
Култура