Сериозен пропуск

 
Данаил Дечев (1891–1962). Завръщането. Национална галерия – Двореца, 8-10 септември 2015.
Само за три дни, от 8 до 11 септември, във филиал Двореца на Националната галерия можахме да видим 61 картини на Данаил Дечев, които български частни колекционери са успели да купят от търг в Париж през миналата година. На 4 юли 2014 г. в „Друо-Ришельо” са разиграни 73 картини на Дечев, собственост на неговата дъщеря, художничката Ваня Дечева. Картините са изнесени от България в края на 90-те години на миналия век с разрешение на Министерството на културата, въпреки че тогавашният директор на НХГ доц. Ружа Маринска и членовете на експертната комисия към галерията са категорично против.
Информацията за предстоящия търг стига до Министерството на културата благодарение на своевременната намеса на Българския културен център в Париж. Първоначално от министерството няма никаква реакция. По това време министър е Петър Стоянович. Междувременно частни колекционери уведомяват и Националната галерия, но тя няма собствен бюджет за закупуване на картини. Почти в последния момент Министерството на културата все пак се задейства и успява да отдели нищожна сума, с която са закупени само две картини. Началните цени на работите на Дечев са от порядъка на 200-300 евро. Смешни суми дори за българския пазар на изкуство.
На търга мнозинството от картините на Дечев са закупени от български колекционери и вече са собственост на Фондация „Колекция Българско изкуство”, Ателие-колекция Светлин Русев, Венцислав Кадиев, Николай Младжов и др. Работите са създадени в периода от 1930 до 1960 г. Повечето от тях са рисувани с маслени бои върху картон. Доминират, разбира се, пейзажите (над 50 броя), но има и серия натюрморти, а също и няколко фигурални композиции. Качеството на представените работи в изложбата е изключително високо. Става дума за едни от най-силните работи на Данаил Дечев, сред които „Старият орех” (1959), „Тракийски пейзаж” (1940), „Синя пролет” (1960), „Моята улица” (1938), „Натюрморт с цветя” (1940) и др.
Няма смисъл да коментирам по същество картините на Данаил Дечев, нито мястото му в нашето изкуство. Става дума за художник, който без съмнение е част от „канона”. Казусът тук е как така българската държава в лицето на Министерството на културата не можа да отдели няколко хиляди лева, за да закупи всички картини от търга в Париж. Според специалисти, при своевременна намеса от страна на нашата държава, търгът е можел да бъде спрян и картините да се закупят на техните начални цени. Нещо повече, ако министерството имаше желание и осъзнаваше отговорността си, би могло да преговаря с българските колекционери да не наддават на търга за най-ценните картини, за да може те да попаднат в Националната галерия.
Министерството на културата би трябвало да си извлече поука от този пропуснат шанс и спешно да изработи бърза и опростена процедура за действие в подобни случаи. Трябва може би да се помисли за създаването на специален фонд за закупуване на произведения на изкуството с изключително значение за нашето изкуство и култура. Националната галерия от своя страна би трябвало активно да следи за провеждането на търгове с българско изкуство у нас и в чужбина и своевременно да реагира, когато на тези търгове се появят значими произведения. Тя е свикнала да чака да й се предлагат произведения за закупуване или даряване, което е неадекватно поведение. Точно Националната галерия трябва да бъде активната страна.
Дори най-богатите музеи в света не винаги могат да отделят необходимите суми за закупуване на едно или друго произведение на изкуството, но когато смятат за важно да го имат в колекцията си, те организират благотворителни кампании за набиране на средства, в които се включват както много заможни хора, така и хора със скромни доходи, дори деца. Кога нещо подобно ще се случи у нас?