Ходене по буквите

 
Милена Бускетс. „И това ще мине”. Превод от испански Светослава Славчева. ИК „Ера”, С., 2015, цена 12,99 лв.
Опитайте се да преразкажете този роман. И най-хубавото от него ще се загуби в жълтия регистър. Но „И това ще мине” заслужава внимание, защото дъното му е двойно, тройно, четворно… (А и някак доуплътява представата за испанката литература, която добихме тези дни на Софийския международен литературен фестивал с помощта на прочути гости.) В центъра на книгата е вътрешният глас на едно „фалшиво подобие на възрастен”. Глас на 40-годишна жена от високата средна класа, която обстоятелствата принуждават да узрее психологически – в крайна сметка, налага й се да порасне. Бланка преживява своя пубертет, когато вече има двама бивши съпрузи и две деца, а и не й необходимо да работи (освен по съвет на нейния психотерапевт). Животът е бил безгрижно забавление, повече тяло, повече похотлив каприз на тялото, отколкото друго. И „И това ще мине” е всъщност сбогуване с лайфстайла. Книгата на Милена Бускетс може да подведе читателя с на места еротичната си пиперливост, но нервният и объркан глас на Бланка ни говори много повече за своето вече осъзнавано лутане – за това, че нито сексът, нито наркотиците, нито козметиката помагат. Пък и героинята говори колкото на нас, толкова и на майка си, която току-що е погребала. Бланка регистрира всичко, настояще и минало, и го казва на майка си. Нещо повече, с децата си, с бившите си мъже, с търпеливите си или свръхчувствителни приятелки тя се е върнала на „мястото на престъплението” – красивата крайбрежна къща на знаменитата й майка. И мястото, където тя се е надявала да получи утеха, се превръща в сцена на малки кошмарни моменти, на откраднато безгрижие, последвано от морален махмурлук. В треската си Бланка достига до самоубийствени афористични отблясъци, от които се ражда един нов човек. Смъртта на майка й всъщност я ражда. „Откакто ти почина и отпреди това, имам чувството, че единственото, което правя, е да крада любов, да събирам и най-дребните трошици, които намирам на пътя, сякаш са златни прашинки. Аз съм напълно разорена, а имам нужда да ме ограбят” – ето как постоянната потребност от забавление, от безотговорност, от пътища встрани от смисъла е забавила растежа ни. С всичко това искам да кажа, че в „И това ще мине” всеки може да намери това, от което изпитва потребност – един ще види бесовете на траура, на любовта и гнева спрямо отишлата си от нас майка, докато друг ще остане на луксозната повърхност, която настоява да живеем така, сякаш нищо не се е случило. Че можем да бъдем деца завинаги. Да, но не можем. Дори на 40 години имаш шанс да спукаш нарцистичния си балон. Защото наистина всичко минава. В това число минаваме и ние – просто не трябва психиката ни да спира на едно място. Майките ни отминават. Ще отминем и ние.
(А луксозната биография на авторката Милена Бускетс съдържа всички предпоставки тя да разчиства сметки със собствения си житейски път чрез точно такъв роман. Затова PR-опаковката на „И това ще мине” е сложно предизвикателство – повече читател(к)и или истинско търсене на смисъл.)