Ходене по буквите

 

Петър Първанов. “Отвъд хоризонта на битието”. ИК “Захарий Стоянов”, С., 2016, цена 20 лв.
Поетическата антология на Петър Първанов ни представя последователните усилия на автора да постига тишината чрез сдържани стихотворения. Съдържанието е преживяно във всеки нюанс, формата е внимателно премерена и кристализира в ясни построения - затова текстовете тежат на мястото си и показват способността на един човек да рафинира своя драматизъм, да стаи своята цялост чрез изкуството. Имам особено пристрастие към търновските мотиви в тази поезия. Но стремежът към магическа кротост у Първанов е осветил още много от нашето житие, далеч не само ерудицията му докосва темите на вечността. Много минало и много изток, много артистизъм и дискретност има в неговата работа. Ето: от храста още свеж в снега опадали къпини/ клюмнало пречупено е клончето най-плодно/ не знае никакви заслуги само се прекланя(“подранила святост”).
 
Здравко Кисьов. “Отвъдно време. Последни стихотворения”. ИК “Ерго”, С., 2017, цена 10 лв.
На 1 януари т.г. Здравко Кисьов щеше да навърши 80 г. В това премислено издание неговият син, поетът и художник Роман Кисьов, споделя с нас непубликуваните в книга последни стихотворения на своя баща. За мен ключ към тези зрели творби беше един чудесен стих: навлизам в есента на своето спокойствие... И действително, тук няма място за предпазливост. Напротив, има образи, които умиротворяват съзнанието на читателя - като този за срещата на поета с Бога, които общуват помежду си тъкмо като старци - и едва сега/ разговаряш искрено/ с Бога... Или като спасителната проницателност в Колко сенки в мен се спотайват,/ ще узная след като разбера/ от колко места съм осветен. Или книгата, която подскача в треперещите от болестта на Паркинсон ръце на автора, но буквите й утешително си стоят на мястото. Трудно е да се анализират тези стихове, защото най-често те са действена мъдрост, предрешена като поезия. И трябва да си стигнал далеч в себе си и в годините, за да разбереш наистина какво ти казват те - без каквито и да било словесни акробатики. Здравко Кисьов се сбогува без патетика с нас, насред все по-голяма яснота и съгласие с хода на времето. Ала има хора, които няма да се сбогуват с него и русенската му стихотворна самота: Някой вижда, че пада звезда,/ ти - че тази звезда се възнася.
 
Анна Христова. “Опитомяване на камъка”. ИК “Знаци”, Бургас, 2016, цена 10 лв.
Дебютната стихосбирка на Анна Христова всъщност споделя с нас много зрял почерк. Почерк, който намира своята самобитност във всекидневния стоицизъм… и в любовта към словото, която естествено се превръща в любов към живота. Струва ми се, че сред литературните произведения, посветени на камъните, Анна Христова намира своето достойно място - пясъкът има спомените/ на камъка/ от който се е отронил... Затварям тази стихосбирка с благодарното усещане, че може би ние имаме лицата на Бог, от който сме се отронили, а в мечтите ни тези лица най-често имат формата на стихотворения.