Пронизителното завещание
на Вайда

 
„Остатъчни образи” (Powidoki), 2016, Полша, 98 минути, режисьор Анджей Вайда, продуцент Михал Квечински, сценарий Анджей Муларчик (по идея на Анджей Вайда), оператор Павел Еделман, музика Анджей Пануфник. В ролите: Богуслав Линда, Бронислава Замаховска, Жофия Вихлач и др.
Разпространява 6А Медия Ентъртеймънт
 
Великият Анджей Вайда (6.03.1926 – 9. 10.2016) работи до последно. Някъде месец, след като си отиде, на Киномания гледахме последния му филм. И за него, както за „Катин“, маестрото се е готвил дълго. Филмът е разтърсващ, както се случва обикновено при Вайда. Посветен е на талантливия и злощастен лидер на конструктивисткия авангард в Полша Владислав Стшемински (1893-1952).
Той е роден в Минск. Баща му е полски дворянин и подполковник в Руската императорска армия. По време на Първата световна война през 1916 е ранен тежко. Губи десния си крак и лявата ръка, а едното му око е повредено.
Завършил Свободните ателиета (СВОМАС), Стшемински се увлича по авангарда. Сближава се с Татлин и Малевич. Кариерата му на художник в Русия е доста успешна. През 1921 се жени за скулптурката Екатерина (Катаржина) Кобро, полякиня с немски корени, и заедно нелегално отиват в Полша. От 1923 до 1929 Стшемински е сред водещите имена в тамошния конструктивизъм. През 1924 формулира принципа на «унизма» - конструктивистка концепция за единство на цвят, линия и ритъм в живописта. Развива мощна авангардна дейност – като художник, организатор, теоретик... Става световноизвестен. От 1932 е член на международното авангардистко обединение Abstraction-Creation. През 1936 се ражда дъщеря му Ника. През 1940 заедно със съпругата си се регистрира като руски политически емигрант. След войната е обвинен в предателство и е изправен пред съд. През 1945 е инициатор за създаването в Лодз на Висшата школа за изкуство, която днес носи неговото име. Декан е на факултета по пространствени изкуства. Чете лекции по история на изкуството, композиция, организира пленери. През 1947 се развежда с Кобро. В края на 40-те е художник на Неопластичната зала в Музея на изкуствата в Лодз. През 1950 по заповед на министъра на културата е уволнен от Висшата школа и изключен от Съюза на полските художници. Умира от туберкулоза.
Филмът „Остатъчни образи“, чието заглавие е по израз на Стшемински, е фокусиран върху периода 1948-1952 в Лодз и много от миналите събития са споменати бегло. Хромият художник с патерици (Богуслав Линда) е работохолик – преподава, рисува, пише... И непрестанно пуши. Студентите му го обожават. И той ги обича. Радостта е неизменна по време на срещите им – на лекции, на пленер, в мизерното му ателие-стая-дом. Тогава той рисува „соларистични” картини и им обяснява феномена на остатъчния образ, идентифицирайки живописта с отражението на ретината. Студентка, която му помага в писането на машина, се влюбва нещастно в него.
Междувременно умира бившата му съпруга (Александра Юста) и се налага той да се грижи за невръстната им дъщеричка Ника (Бронислава Замаховска). Покрай работата си Стшемински се противопоставя на комунистическата догматика с идеята за свободния избор на художника. Режимът го припознава като враг и му отмъщава вероломно – уволнен е, изгонен е от Съюза, стенописите му са унищожени. Колеги се опитват да се застъпят за него, ала напразно. За да изкарва за прехраната, той е принуден да рисува жалки кооперативни реклами, да аранжира витрини. И оттам е прогонен. Студентите го посещават, но животът е все по-непоносим – няма пари за хляб, за бои, за цигари... Детето отива в мрачен интернат. Последните дни на Стшемински са ужасяващи.
Самият Анджей Вайда споделя в интервю: Стшемински, този непримирим творец, отдавна ми се струваше подходящ за герой на филм. Реших, че ще е добре да припомня съдбата му. Да се види какво става, когато изкуството е под надзор, контролирано, когато е подчинено на властта и цензурата. Точно такъв е бил животът на Стшемински. Наистина реших да снимам филм за него преди 20 години, но по различни причини все не успявах. Накрая стигнах до извода, че е време да говоря за това.
В „Остатъчни образи“ патриархът на полското кино за пореден път постига изключителна сугестия – от средата и детайлите през актьорите до внушението. Разстилайки ситуации и преживявания, филмът представя търсаческия дух в картините на Стшемински, неговия уникално здрав дух в покосено тяло, зловещи полски реалии и репресивни модели от края на 40-те и началото на 50-те. Без никакви опити за новаторство, Вайда майсторски изважда изключително експресивно битката между авангард и примитив, между личност и догма. Паралитично е изпълнението на Богуслав Линда – неимоверно трудно и завладяващо, а измъченото му лице със светнал поглед е неизтриваемо от паметта. Прочее, Вайда не би бил толкова грамаден киномислител, ако през заниманието с конкретната човешка съдба в сблъсъка й с властта не визираше и актуалната ситуация в Полша. Неизменно безпогрешен камертон на националната съвест, той алармира за опасност пред свободното изкуство.
С този филм Вайда доказва, че за таланта и за гражданската позиция няма възраст. Повечето от произведенията му от десетилетия са класика - заради безкомпромисната честност, енергийната поетика, несравнимата емоция. Но „Остатъчни образи“ е неговото пронизително завещание.
Филмът най-сетне е по екраните. Задължителен е.