Фалшивите новини –
бял кахър за телевизиите

 
„Фалшиви новини, пропаганда и геополитика” бе темата на конференция, организирана от фондация “Конрад Аденауер” - Медийната програма за Югоизточна Европа, съвместно със “Софийски форум за сигурност” и фондация “Медийна демокрация”. Тя се проведе на 27 юни в София Хотел Балкан. В началото, за да въведе присъстващите в проблематиката, Кристиан Шпар от „Конрад Аденауер”, уточнявайки, че през есента в родината му се очакват избори, припомни сайта с фалшиви новини, поддържан по време президентската кампания в САЩ от македонски тийнейджъри, и кибератаката срещу Еманюел Макрон по време на президентската му кампания във Франция, при която също се разпространяваше дезинформация. След това Боряна Димитрова от „Алфа рисърч” представи резултати от социологическо проучване, разработено съвместно с „Конрад Аденауер”, измерващо разпознаването на фалшивите новини и доверието към ключови държави и съюзи в ЕС и в света. Неговите подробни резултати могат да се намерят на сайта на социологическата агенция, а основният е, че 71.5% от пълнолетните българи твърдят, че забелязват фалшивите новини. А онези, които не го правят, са от малки населени места с по-ниско образование и младежи.
Според Орлин Спасов от „Медийна демокрация”, едно от възможните обяснения за резултатите е, че след като 90%от медийното информиране се извършва през телевизията, а над 80% от телевизионната аудитория гледа водещите три национални канала, за които новините са „витрините”, които им осигуряват авторитет и репутация, е някак естествено потребителите да са добре информирани и да могат да засичат лъжливите новини, разпространявани в интернет или в жълтата преса.
Спасов обърна също така внимание, че макар и в България фалшивите новини да са сериозен проблем, трябва да сме внимателни за начините, по които им противодействаме, защото, след избора на Тръмп и след „Брекзит”, подобни понятия като „фалшиви новини” са започнали да се употребяват изключително идеологизирано и съществува опасност от ограничаване свободата на изразяване под претекст, че фактите и истината трябва да се контролират.
От своя страна, Даниел Мосбрюкер от „Репортери без граници”, активен при изработването на проектозакон срещу фалшивите новини в Германия, сподели, че, естествено, фалшиви новини съществуват, но проблемът малко се преувеличава. Причината е, че той е опасен не толкова за потребителите на медийно съдържание, колкото за журналистиката като цяло, тъй като подкопава доверието в нея. Неслучайно кандидат-президентът Тръмп започва да използва термина „фалшиви новини”, за да неутрализира медийните атаки срещу себе си. И онова, което той, в крайна сметка, направи, бе, че отрови медийната атмосфера и днес никой не е сигурен в какво да вярва и в какво не. Дейвид Крауфорд, разследващ журналист на „Уолстрийт джърнъл”, базиран в Берлин, директно обвини „Зюддойче цайтунг”, че е разпространявал фалшиви новини срещу негово банково разследване. По думите му, един от критериите за разпознаване на невярно съдържание е многократното му тиражиране от най-различни медии, защото за провеждането на сериозно и истинско разследване е необходим сериозен финансов ресурс и време, несравними с тези, които се влагат във фалшивите новини.
Освен това, той направи уточнението, че занимавайки се повече от 30 години с журналистика, може да сподели наблюдението си, че през 80-те години фалшивите новини са били създавани от правителствата, а след 90-те – от корпорациите. В същото време, и днес, въпреки новите информационни канали,той може без допълнително проучване да познае кой каква позиция заема в зависимост от мястото, където живее и хваща съответната телевизия – например в Източна Украйна или Русия.
Във връзка с „украинската тема”, Галина Шимански-Гайер от StopFake.org в Киев даде няколко примера за фалшификации – снимка, представяна като разрушения от бомбардировки в Донецк, е всъщност правена в Сирия.
От своя страна, Димитър Вацов, ръководител на изследване, озаглавено „Антидемократичната пропаганда в България”, обърна внимание, че основен производител на медийно съдържание са вестниците и информационните сайтове и от тях то се препубликува или доразвива в социалните мрежи и в телевизиите. Вацов цитира известен телевизионен журналист, без да му сподели името, според когото вестниците и сайтовете направили така, че проруската пропаганда да бъде другата гледна точка, която задължително да трябва да бъде отразявана в името на медийния плурализъм.
А Йордан Божилов от „Софийски форум за сигурност” предложи при бъдещото осъвременяване на стратегията за национална сигурност да се включи специален раздел, посветен на риска и необходимостта от противодействие на пропагандата, фалшивите новини и дезинформацията.